Избърсахме си очите и издухахме носове в книжни салфетки за коктейл, които бях купила преди три години на една разпродажба. Изругахме смога.
— Та как е Арлин? — Ърл младши мразеше Арлин и подозираше най-лошото.
— Все още се опитва да направи филма за Амелия Иърхарт.
Ърл младши се усмихна подигравателно, ако да се усмихнеш подигравателно, значи да разтеглиш устни тъй, сякаш нещо се е заклещило между два зъба:
— Недей — каза той, — задръж!
— Не бой се, млъквам.
— Чувам, щяла си да изнасяш беседа в ЮКУ върху нулевия прираст на земното население. — Това бе замислено като начало на кавга. Никога не сме постигали съгласие по въпроса за свръхнаселението и поддържането на подходящ баланс в биосферата. Ърл младши смяташе, че има предостатъчно от всичко. Аз знаех, че нищо не е предостатъчно. Освен хората. Тъй като през миналия февруари брояхме четири-пет милиарда повече, при всеки удобен случай аз излагах схващанията си, които, общо взето, изграждаха подтекста на „Надраснала майчинството“. Доктор Пол Ерлих, доктор Бари Комънър и Теди Отинджър — летец-изпитател, бяха главните пророци на деня. Говорехме на глухи. Но говорехме.
— Анулирам беседата — отвърнах, — имам нова работа.
— А кога смяташ все пак да се установиш някъде? — Ърл младши правеше всичко възможно да ме накара да се чувствувам виновна. Понякога успяваше. В края на краищата той беше баща на децата ми, и то много по-добър баща, отколкото аз някога съм била майка. Дори и по-рано постоянно търчах нанякъде — учех инженерство, аеронавтика, изпитвах самолети, като оставях Ърл младши да гледа децата, докато карат шарка и т. н. Но те бяха и негови деца. Той ги бе искал. Не аз. Предполагам, че това ме е карало да бъда винаги виновната страна в собствените си очи. Поддадох се на обществените условности и отидох срещу собствената си природа. Но имаш един живот. Ако можеш да го усетиш, живей го. Аз живях. Живея.
— За мене няма да има сватбени камбани, скъпи. Никога. Минала съм по тоя път. — След като го нараних, добавих бързо: — Не че не беше чудесно, когато бях омъжена за тебе. Беше. Наистина. Съвсем искрено. Но човек трябва да бъде верен на себе си независимо какъв е.
— Е, никой не би могъл да каже, че си без успехи в това отношение. — Ърл младши стана язвителен. Доволна бях. Започвахме позната кавга. Има нещо утешително в слушането на стари укори. Константи в един свят на промени.
Обаче тогава изоставих своята роля в познатата кавга. Имах други работи наум:
— В това за успеха не съм много сигурна. За момента ...
— Два месеца не си плащала алименти, Теди.
— За това исках да поговорим, Ърл. Останах без пари.
— Но не дотам, че да не си прекарваш приятно като едно време в „Сънсет плаза“ е Арлин и приятелките й. — Известно ти е обаче, че и двете деца имат нужда от грижите на психиатър, а това струва пари.
— Никакви психиатри! — Бях категорична. — Първо на първо, не мога да си го позволя...
— С други думи, няма да направиш февруарската вноска навреме?
— Дай я под съд! — Като чух тоя глас, изсипах половината мартини върху новите ои платнени панталони. Мисиз Ърл Отинджър старши, моята бивша свекърва, влезе и с джафкане се защура из стаята като разярен териер. Беше напълно способна да ми отхапе мръвка от крака. Мисля, че имаше четвърт негърска кръв. Но даже и след като даваха „Корени“28 по телевизията, аз нямах смелост да отварям дума по забранената тема. Тя бе родена в Балтимор. Презираше „цветните“.. Ърл Отинджър старши бе починал. Той също е работил като посредник след военната ои кариера във въздушните сили, където не бе напреднал особено. Защо .ли записвам всичко това? Отинджърови вече нямат никакво значение за мене. За никого. Дали не съм сантиментална?
— А, здрасти, Линър — казах аз.
— Върви по дяволите! — Мисиз Ърл Отинджър старши бе извън себе си, когато се разведох с Ърл младши. „Стерилизация — да. Защо не?“ — това й бе позицията на времето. „Ако искаш да преустановиш ражданията и вечния страх, добре. Но не забравяй, че винаги ще си останеш майка на внуците ми и съпруга на Ърл младши! Историята не познава разведен Отинджър.“ Линър никога не ми прости моя принос в историята.