— Смятах, че всички вие сте пресметнали това. В момента разполагате с двама разплодника, както и с трима стерилни пазители на научната култура. После ще има девет деца...
— Имах пред вид не следващия цикъл. В това отношение няма за какво да се тревожим. Лакшми и Калки са генетически съкровищници. И се допълват съвършено един друг. Мисля, че ако Мендел бе тук щеше да изръкопляска. Не, исках да кажа, не сме ли твърде малко за една компания. В момента.
— Защо си се загрижил какво мисля аз? До момента никой не е искал мнението ми за каквото и да било. Това си е ваше представление, не мое. Разбира се — бях умерено откровена, — моето мнение не би могло да има никакво значение, след като никога не ми е минавало през ума, че нещо от цялата тая работа би могло да се случи.
— Да, обаче се случи. Там е работата. — Джайлз подреди четирите си космати крайника в йогийска поза. В гащета за тенис и блуза с къс ръкав, той изглеждаше особено непривлекателен. Главата му лъщеше като изцапана пластмаса. — Защото Калки е Вишну. Трябва да бъде — добави Джайлз.
Тази добавка ме изненада.
— Съмняваш ли се в него?
— Да се съмняваш, е човешко, скъпа моя Тед:и. И макар да съм Съвършен учител, аз съм изцяло човек.
— Ами — бях остра... прекадено остра? — Той може да не е Вишну, но положително се представи много добре като Шива, унищожителя.
Джайлз ме погледна със странен, затаил нещо поглед. Останах с впечатлението, че иска нещо да ми каже, но не смее.
— Да, той е Шива, който е Вишну, който е Брама, който е Калки.
Джайлз бръкна в джоба на гащетата за тенис и измъкна златен цилиндър и лъжичка. Сянката на Брус Сепърстийн! Той-внимателно сложи белия кокаинов прашец от цилиндъра в лъжичката. После смръкна:
— Искаш ли малко?
— Не, благодаря.
— Ти си стара пуританка, Теди!
— Твоят нос ще посинее, Джайлз, не моят.7
Смехът на Джайлз бе по-силен, отколкото предполагаше малката ми шега. Той лесно замотава главата. Обземат го мании. Започва да говори твърде бързо. И твърде много. Но седнал пред гробницата на Уошингтън, с капещ нос и светещи очи, Джайлз стана необикновено кротък. Гледаше ме замислено.
Бременна бе тази тишина, която изведнъж роди идея. Нищо особено. Просто едно подозрение. Нещо, което трябваше да се сетя, когато направи забележката си за това, колко сме малко.
Е, да, няма равновесие сред нас — казах, като гледах със съчувствие надолу към него. Той започна да шава, без да ще. — Имам пред вид — казах аз — пет е нечетно число.
— Свещено число. — Джайлз избягна съчувствения ми поглед. — Такава е моята роля. — Той избягваше погледа ми. Смръкна си пак кокаин. — Харесва ми да бъда сам.
Бях го измъчила достатъчно. Оставих забранения плод да падне на земята и смених темата. Посочих кокаиновия инхалатор.
— Каква — попитах аз — бе истинската роля на наркотиците? — Исках да видя дали отговорът му ще съвпадне с обяснението на Калки през онзи студен дек в Сентрал парк.
— Ролята? — Чифт доктор ашоковски очи се втренчиха в мен отдолу нагоре. Леко кривогледи.
— Никога не съм успявала да разбера за какво е било нужно на Калки да се забърква в опиятна търговия.
— Парите, скъпа Теди.
— Естествено. Но аз имам пред вид от религиозна гледна точка. Искам да кажа, съществува ли някаква връзка между наркотиците и края на века на Кали?
— Никаква. Всъщност ние въобще не сме одобрявали не само наркоманията, но и алкохола, и никотина. Ашрамите ни бяха наистина аскетични.
— Но ти пушиш, пиеш, смъркаш...
— Аз бях пробит съд за божата благодат, скъпа Теди. И все пак мразя грешниците, дори повече, отколкото мразя греха. Или както толкова сполучливо го е казал Уорън Дрейк: „Сфинктерът ми като нежна гръд бди над мене ден и нощ. Диханието ми наднича дълбоко в мен, за да открие грях.“ — Още не съм открила откъде е взел този цитат, Предполагам, че е изопачил нещо от Уилям Блейк. Опиятите, реших аз, са причина за метафазиса на Лоуъл и Ашок.
— Обед! — извика Лакшми.
Надигнахме се. Джайлз ме хвана под ръка, сякаш бе много стар. Дори залитна несигурно — веднъж-дваж — по ашоковски.
— На сенатора Уайт плащаше ли се — попитах аз — от „Калки ентърпрайзис“?
Джайлз допря с дълъг пръст дългия капещ нос:
— Като повечето кандидати за президент, Джони вземаше пари от всеки. Естествено, ние бяхме длъжни да дарим някое и друго пени за похода му. Независимо от всичко лично аз, Теди, бих гласувал за него. Да, за президент на Съединените щати. Наистина го мисля. Наистина говоря сериозно. Защото финансово Джони Уайт бе бетон. Имаше чувство за отговорност. Той би балансирал бюджета до най-простия начин — като заключи вратата на хазната и даде ключа на Милтън Фридмън8.