Изкарала бях ръката на Джайлз изпод моята.
— Тогава трябваше да го спасите. Имам пред вид сенатора Уайт.
— Или Милтън Фридмън. Той бе истинският герой на нашата ера. За щастие ние сме в след икономическия период. О, скъпа Теди, колко прекрасно е да бъдем на прага на Златния век, където всяка перспектива ни измамва, а ястията на Лакшми са божествени!
Чиниите бяха спретнато подредени на най-долното стъпало на верандата. Калки се бе подпрял на една колона и ядеше пържено пиле, с шапката на Уошингтън, нахлупена връз ушите му. Или главата на Уошингтън е била доста по-голяма, отколкото на Калки, или генералът е носил перука под шапката. Лакшми напълни кристалните чаши на Марта Уошиигтън с бира. Джералдин поднесе картофена салата върху картонени чинии.
— Да пием за Златния век! — каза Джайлз. Така и направихме. Вече бе обезумял. — И за прераждането на всички ония, които вярваха в Калки и сега се намират с всичките си милиони или, да, предполагаеми милиарди в зародиша тук! — Джайлз сложи ръката си върху издутия корем на Лакшми.
Калки се ухили към Джайлз изпод триъгълната си шапка.
— Ей, — каза той, — това е моя жена!
— А това е моят доктор — каза Лакшми, като пълнеше чашата на Джайлз.
Пикникът бе приятен. Задухът не. Не обичам Вашингтон през лятото. Или, за да бъда откровена, по което и да е време. Но тук бе домът на Лакшми, а Калки искаше да я глези. Особено сега. Мисълта, че цялото бъдеще на човешката раса (Нараства в нея, изпълваше всички ни с благоговение. Сякаш четири милиарда души бяха натъпкани в една яйцеклетка, като някое от ония загинали слънца, които се превръщат в черна дупка, отваряща се към цял нов космос. Златен век? Е, ние няма да живеем толкова дълго, за да видим нещо повече от началото. Според Лакшми първото дете ще се казва Ева.
— Това е странно име — казах аз — за дете на Вишну.
— Аз уважавам всяка вяра — каза Калки меко.
— Но — Джайлз бе непреклонен — истинската вяра на Златния ще бъде индуизмът.
— Защо трябва да има каквато и да било вяра? — Аз все още съм пълен атеист. Все пак, принудена от обстоятелствата, трябва да живея (в присъствието на един бог. Макар да съм сигурна, че никога няма да свикна с положението си, другите проявяват търпимост и мислят, че аз ще трябва да се приобщя. Съмнявам се. Искам да приема, че Кели е Калки, който е Вишну. Дори и при това положение няма истински бог в моя свят. За мен Вишну е едно име, а не факт.
— Как можеш да не вярваш? — Калии избърса чашата си с книжна салфетка. — Всичко започва от мен, нали? И от онова, което съм направил. — Не можеше да се отрече това, което бе направил. — И онова, което ще направя. След като моите потомци ще населят земята, съвсем естествено е те да боготворят създателя си. Не гледай така навъсено, Теди. Всичко човешко изисква форма. Е, аз съм тази форма. Сега съм в буквалния смисъл източник на всеки човешки живот, както Лакшми е купата, която съдържа нашата раса. — Не мога да разбера защо си спомних нещо, което моят дядо — равин — ти бе чел, когато бях дете. Откъс от Стария завет. Прочете го на английски. Не знам защо. Още чувам гласа му:
— И тогава прахът ще се върне на земята, както е било, и духът ще се върне у господа, който го е дал. — Трябва да сверя този цитат.
Виолетовобяла светкавица направи на парчета сивкавобелезникавото небе. Гръм се разнесе към нас откъм запад. Вятър накара високата трева на моравата да се слегне, откри обезцветената опака страна на листата.
Помогнах на Лакшми и Джералдин да приберат нещата от пикника. Странно е, като си помисли човек, пак подреждахме. След няколко години Маунт Върнън ще да бъде развалина и нямаше да има никакво значение дали сме изчистили, или не остатъците от пържено пиле и картофена салата, картонените чинии и кутии от бира.
Силен дъжд се лееше вече, когато стигнахме до лодката. Докато се качвахме, Лакшми изведнъж извика:
— Гледайте1
Две жирафи от зоологическата се очертаваха на фона на бурното небе.
Джералдан извади камерата си:
— Дано има достатъчно светлина, защото това е чудесно.
Жирафите се блещеха към нас. Ние се блещехме към тях. След това, докато светкавиците се сипеха като огън от небето навсякъде около нас, жирафите изчезнаха зад замъка. Жирафи на моравата в Маунт Върнън. Добре.
Преходът бе тежък. Вятърът правеше високи вълни. Дъждът ни просмука цели. Джералдин и Джайлз страдаха от морска болест, Лакшми се чувствуваше доста добре в кабината, а Калки просто се радваше на бурята. Стоеше до мен на руля и оставяше дъжда да плиска в лицето му.