— Ще минат хиляди години — каза Калки, — преда се върне векът на желязото. Дотогава моят народ ще е напуснал тази планета на път за други светове, в други системи. Ето защо работата ви е толкова важна. — Калки направи жест, включващ всички ни. — Вие трябва да дадете иа първото поколение началния тласък. Джералдин ще преподава биология. Лакшми ще преподава атомна физика. Джайлз ще преподава медицина. Теди ще преподава инженерство ...
— А ти какво ще преподаваш? — Лакшми го дразнеше.
— Пътят — каза Калки. От стената зад него рисуваното лице на Ейбрахъм Линкълн ни гледаше втренчено от златната си рамка. Линкълн изглеждаше подходящо мрачен.
След това Джайлз ни изнесе обширна лекция за последните си открития в Ленгли — щата Вирджиния. Бе разгадал повечето от свръхеекретните шифри. Вече знаел кой всъщност е убил братята Кенеди и т. н. Неизвестно защо, никой от нас не се заинтересува особено. Докато зимата замества златната есен, миналите дни започват да избледняват за нас. И най-хубавото от всичко — започваме да правим планове за бъдещето. Провеждаме семинари по образованието. Обсъждаме как най-добре да преподаваме на децата. Новата математика бе отхвърлена единодушно.
От време на време Джералдин и аз отивахме на разходка. И двете харесвахме музея на Смитсън. Очарована съм от първите самолети, от старите влакове. Харесват ми и колекциите рокли, принадлежали на някогашни първи дами. Ставам все повече и повече женствена. Каквото и да означава това състояние. Изведнъж всички започнахме да обсъждаме секса. Както и нашите най-древни предшественици, трябва да се замислим за отглеждането на децата. Джералдин смята, че изкуственото осеменяване е отговорът на въпроса за правилното възпроизвеждане. Ако наистина е така, тогава романтичните полови отношения от всякакъв вид ще достигнат разцвет, а снабдяването е бебета няма да бъде застрашено. Тя формулира много силна теза. Калки е загадъчен. Не зае никаква позиция.
Вчера сутринта Джералдин и аз спряхме работа. Поддържам самолети като добавка към задълженията си на фермер и историк. Отидохме пеша до Националната галерия. Още един ясен прохладен ден. Вече не забелязваме дрипавите остатъци от скъсани книжни лотоси, които още красят блуждаещия вятър.
Животните ни наблюдават безучастно. Досега на никого от нас не се е налагало да използува оръжие.
Добре нахраненото животно е почти винаги миролюбиво. Добър урок.
Националната художествена галерия сега е наше любимо място в града. 3a известно време, естествено, беше неприятно — водата във фонтаните и декоративните езера миришеше на застояло. Но ние се хванахме на работа. Източихме водата. Почистихме всичко наоколо. Сега галерията е идеално убежище за Джералдин и мен. Тя харесва атмосферата. Аз харесвам картините. Изучавам ги. Сега разбирам, че скоро ще имам нова роля. Ще бъда единствената сред нас, способна да обясни визуалните изкуства на децата. Напоследък четях критични трудове по изкуствата. Бърнард Беренсън, Роджър Фрай, Харълд Розенбърг.
От време на време заемам по някоя картина. Вчера занесох в къщи един Мантеня. Открих, че мога с часове да гледам някоя картина. Докато го правя, виждам мъртвата ръка да работи и мога да си представя какво е видяло мъртвото око и понякога си мисля, че знам какво точно мъртвото око си е мислело, че вижда преди толкова много време.
Прекъснаха ме. Днес е трети октомври. Джайлз ни е поканил всички в „Блеър хауз“. Дава първата си официална вечеря. Вчера разпрати калиграфски покани. Облекло официално! RSVP*.
1
В случая — целесъобразно. — Б. пр.
2
Каймакът на Париж. — Б. пр.
3
От 5 до 7. — Б. пр.
4
По категоризацията на Фройд. — Б. пр.
5
Френски антрополог. — Б. пр.
6
Шести президент на САЩ (1767—1848). — Б. пр.
7
Играта на думи е непреводима — изразът „син нос" означава и „пълен въздържател'*. — Б. пр.
8
Известен икономист. — В. пр.
3
Джайлз се бе маскирал като доктор Ашок:
— Заради едно време, скъпа моя Теди.
Бях леко обезпокоена от сивата перука, кафявото лице, лекия дъх на къри. Сякаш вместо петимата оцелели сега имаше шест. Казах това. Джайлз изхихика по беззвучния индийски маниер.
Един въпрос между другото: ще разкажем ли на новите поколения за всичките останали раси, които някога пълнеха планетата? Предполагам, че ще ни се наложи. Но какво ще разберат хората на Златния век от такива ужаси през века на Кали като Калкута и Ню Йорк? Мисля, че техният отклик ще зависи от онова, което ще им разкажем.