— Истинска мистерия, прескъпа Джералдин! Лично аз смятам, че всъщност всеки от тях е другият и нито един не съм аз.
На Джералдин й бе забавно. На мен — не. Дже-ралдин е аналитична. „Метаморфозата, обича да казва тя, е най-силната карта в генетическата колода, а силните карти имат склонност към необузданост както в науката, така и в покера. А защо не и в психологията?“
— Хело — каза Калки. Стояха с Лакшми на входа.
Джайлз скочи на крака и направи пранам, Двете с Джералдин се изправихме. Винаги го правим, кога то Калки и Лакшми влизат. Не знам защо. Все пак ние ги познаваме така добре. Виждаме ги по бански. Работещи в градината. Потящи се на слънце. Покрити с пришки от отровен бръшлян. И все пак съществува някакво усещане за — няма да кажа божественост, защото тази дума не означава нищо за мене — нещо магическо около тях. И естествено, те са физически красиви. Тази вечер Лакшми носеше перлените нанизи, които й бях донесла от Париж, а едно царствено пурпурно творение от „Диор“ прикриваше бременността й. Калки изглеждаше много млад в черен кадифен костюм.
Те се (възхитиха от нефрита, на картините, на мебелите. Понеже тази вечер всеки от нас бе за първи път в преиаредеиия „Блеър хауз“, побързахме да споделим впечатленията си. Всички сме, щем не щем, ревностни къщовници и аранжори. Лакшми постепенно преустройваше Белия дом. С успех, струва ми се. В интерес на удобствата и автентичността, тя до голяма степен се е отървала от облика на хотел „Шератън“, така почитан от последните президенти. Джералдин и аз бяхме свършили най-добра работа (или поне така ми се струва), защото трябваше да работим с малките нискосводести помещения на „Хей Адъмз“, тъй различни от великолепните пропорции на Белия дом или фед ера диетичното очарование ма „Блеър хауз“. Мисля, че ако трябва да направя всичко това отново, бих избрала за нас някоя свястна къща в Джорджтаун. Може би „Дъмбъртън оукс“. Но при сегашното положение всички сме близо един до друг. А това е вече нещо.
Джайлз — не доктор Ашок — бе приготвил вечерята. Натъпкахме се с дванадесет ястия, сервирани с поднос от масивно злато, който Джайлз бе намерил в Лондон. Изработен бил за Луи XV. Добре си живеем.
Темата за двойнствеността отново бе подхваната на масата. Джералдин повтори казаното за метаморфозата. Все още не бях сигурна какво има пред вид.
Калки подхвана спора.
— Работата не е там — каза той, — че не всеки от нас има две личности или пък една, която се променя в нещо друго, а че всеки от нас притежава всички самоличности. След като Вишну е всички неща, то и всичките неща са Вишну.
— Тогава — каза Джайлз, — аз съм Калки.
— Не. — Очите на Калки бяха особено красиви в светлината от свещите. — Калки съм аз. Но физически ти и аз, и всички ние сме една и съща материя и затова взаимозаменяеми, и затова наследници на изначалния атом, който е бил разбит и запален! Но въпреки че моето тяло може да е същото като твоето, аз съм аватарът и затова съм неповторим.
— Освен това ти — каза Лакшми — скоро ще станеш бащата на човешката раса. — Тя му се усмихна през масата с безгранична любов. Усетих внезапна болка в каутеризираната си утроба. Една истинска мъка, задето не можех никога да имам деца.
Белег на човешката извратеност е, че не исках двете деца, които бях родила по нормален начин. А сега, когато не мога да имам никакви, се грижа за ... маймуни! Не бях добра майка. Също така не бях и лоша. Мисля, че това прави нещата по-лоши. Лошата майка е най-малкото активна. Аз бях пасивна. Правех минималното. Сега съм безплодна.
Разговорът бе многостранен. Състоянието на физиката, генетика та, медицината, инженерните науки към трети април тази година. Тази година! Понякога имам усещането, че живеем в една светлинна година в бъдещето и че човешкото съществювание преди трети април не е било нищо повече от кроманьонски шепот, идващ от древността.
Калки се надяваше, че всеки от нас ще се заеме с творческа работа, както правеше Джералдин в лабораторията си.
— Защото — каза Калки — най-важното нещо, което ще трябва да правите, е да учите първото поколение как да бъдат и те учители.
— Не са ли щастливци! — Лакшми бе поруменяла от светлината на свещите. — Една чисто нова раса. Незапазили в себе си нищо от старата освен най-доброто.
— Е — каза Джералдин, както винаги реалистично гледаща на понякога неприятните неща. — Те няма да са чак толкова нови. И положително няма да бъдат най-добрите. Ти и Калки не сте нищо повече от два резервоара за напълно неподлежащи на контрол гени. Децата ви ще изглеждат добре. Ще бъдат здрави. Но изгледите не са да бъдат гении, независимо от това колко се старая.