Джералдин рязко смени темата. Прехвърли се към биологията, нейната област. Също и наша.
— Бих желала — каза тя — да имахме биологическа резерва за Калки. Или дори алтернатива.
Джайлз разсипа по-голямата част от брендито си — ръката му с чашата се размина с устата. Лакшми се изчерви. Калки имаше отсъствуващо изражение, докато Джералдин продължаваше да хвърля камъните си. По-късно ми каза, че не можела да изпусне случая да изрази ясно своето становище. Като че ли някога го е изпускала. Или изпуска. Обичам прямотата й.
— Говорейки като генетик, не съм удовлетворена напълно от сегашното състояние на нещата. — Джералдин се изправи. Почти си представих черна дъска зад гърба й. Трябва да е била първата биоложка, изнасяща лекция в рокля от „Баленсиага“. — Надявам се, всички сте прочели статията ми за кръстосването на роднини по съребрена линия. — Джералдин бе дала на всеки от нас по едно копие на машина, скоро след като се установихме във Вашингтон. — Ако сте, тогава знаете до каква степен може да се влияе на определено състояние на ДНК. Общо взето, изгледите са в полза на комбинацията Калки—Лакшми. Дори и да не са, аз имам възможност да наглася изгледите. Да наклоня везните. Да натисна спиралата. И все пак за идеалния случай е нужен поне още един мъж, който да бъде прибавен, ако е необходимо, към уравнението. — В течение на десет минути Лакшми ни говори в блажено неведение, че публиката й се е вкаменила. Когато свърши, Джералдин направи очаквателна пауза. Почти както Арлин спираше в средата на рекламата, докато преброи до пет — по-късно паузата се изпълваше с предварително записани смях и ръкошшскаиия. Но тази вечер нямаше ни смях, ни ръкопляскания. Всъщност никой не каза нищо за време, достатъчно пет пъти да се преброи до пет.
— Съветът ти идва твърде късно — каза Джайлз. Сега съвсем определено си бе Джайлз. Изтрезнял. Свали си перуката на доктор Ашок.
Когато заговори, Калки бе леден:
— Ако бях искал да има и друг плодовит мъж в края на епохата на Кали, аз щях да го преведа през бедствието, както преведох вас четиримата.
— Разбира се, разбира се. — Джайлз бе странно смирен и успокояващ.
Джералдин реши да не обръща внимание на очевидния гняв на Калки.
— Не ме разбрахте. Всъщност не е необходим мъж — каза тя. — Има други начини да забременее Лакшми.
— Какви други начини? — Лакшми изглеждаше леко шокирана.
— Сперматозоидните хранилища — каза Джералдин. — Има две такива тук, във Вашингтон. Можем да подберем донори. Можем да допълним Лакшми с най-различни желани комбинации.
Внезапно Калки се задави от смях. Останалите също се засмяха. Послушно. После Калки каза:
— Джералдин, ти си много права! И си голям учен, няма две мнения по въпроса. Сигурен съм, че си права. И ако имаше някакъв начин, бих събрал един етнически Ноев ковчег. Но вие знаете, както и аз, че това не е било предопределено да стане. В края можеше да има само петима. И от петимата само създателят може да бъде родител.
— Сперматозоидните банки... — Джералдин започваше да се дразни. Ако червената коса можеше наистина да се наелектризира, нейната щеше да запука от електричество.
— Са фалирали! — Калки й се ухили.
— Какво искаш да кажеш е това фалирали? — попитах аз.
— Ваканция за банките. Мораториум. Няма повече влогове. Няма вече тегления. Сама помисли. За да живее, спермата трябва да се държи при определена температура. Когато спря токът, настъпи краят на всичките милиарди сперматозоиди.
— Не бях помислила за това — каза Джералдин. —
Прав си. Разбира се. — Както и останалите от нас, Джералдин бързо признаваше очевидните грешки. Но видимо не бе доволна.
— Единственото бъдеще на човешката раса е тук! — каза Калки. Бавно стисна чатала си с една ръка. Всички се стреснахме. Бяхме ужасени. Не толкова от жеста, колкото от очевидната истина.
— Съвсем скоро попаднах на една видеокасета — каза Джайлз, изглаждайки най-грубия момент ма вечерта засега — със запис на празненствата по случай встъпването в длъжност на последния президент. Да погледаме? Много е смешно!
Така че гледахме телевизия. После казахме лека нощ на Джайлз. Той стоеше на площадката пред „Бле-ър хауз“ и ни махаше, докато четиримата стигнахме чак до парка „Лафайет“.
Имаше пълнолуние. Дали Луната в своята пълнота влияе върху човешкото поведение? Макар вече да не съм, ако бъдем прецизни, жена, чиито кръвни приливи могат да заповядват на Луната да расте или намалява, чувствувам понякога да се раздвижва призракът на някогашната ми телесна мощ, когато има пълнолуние. Тази вечер усещам твърде добре старото си, първоначално Аз.