От Капитола можеха да се чуят вълците. Те рядко ни приближават. Но когато го правят, са дружелюбни. И боязливи. Държат се на разстояние.
Когато влязохме в парка „Лафайет“, вълците престанаха да скимтят и светът ни беше напълно тих. Дори и сега ми е трудно да свикна с повсеместната тишина. За разлика от тъмнината, тя е несменяема. По обща молба Калки държи Белия дом, осветен от залез до зори. Бюрото ми е така разположено, че мога да виждам прочутия портик дори сега, докато пиша.
— Искате ли да наминете за една последна чашка? — Калки бе все още в празнично настроение.
— Не, благодаря — казах аз. Знаех, че Джералдин пак я е хванало нейното главоболие.
— А аз трябва да се наспя — каза Лакшми.
Един лъв изрева отвъд Потомак. Ослушахме се за отговор. Не последва.
— Колко беше странен Джайлз — каза Лакшми.
— Не му е лесно. — Калки се показа състрадателен. Но той винаги е великодушен към нас. Бързо приема нашите грешки и оценява добродетелите ни. Но пък може би ние наистина сме негови сънища, преднамерени продължения на волята му. Ако е така, какво ще стане с нас, когато се събуди?
— Би трябвало — каза той внезапно — да спася Сетел. — Това бе смайващо.
— О, така ли? — Лицето на Лакшми бе сурово в бялата лунна светлина.
— Виждаш ли? — Калки се засмя. — Ето защо не го направих. Щеше да ревнуваш. Но ако го бях сторил, Джайлз щеше да си има някого. И всичко щеше да е по-добре. Но петима не могат да бъдат шестима. Даже и в новата математика.
Джералдин целуна Калки по бузата.
— Богът Вишну направи, Каквото трябваше да се направи — каза тя. — Ти си винаги прав.
— Не винаги — каза Лакшми. — Когато Джими е в своето човешко Аз, той прави грешки, както и останалите от нас. Но когато е бог, е, това е съвсем друга работа.
— Една разлика — каза той с усмивка, — не по-голяма от плътта, която нося.
След като Калки не бе подразнен от почти богохулството на Лакшми, аз също прибавих своята малка ерес.
— Сигурно — казах така сухо, както би искал X. В. В. — е, като да превключиш от променлив на прав ток, когато Вишну превключва от Кели в Калки.
Те се засмяха. И казаха лека нощ. Каква хубава двойка, мислех си аз, докато ги гледах да се отдалечават бавно по автомобилната алея към портика на Белия дом. Ръката на Калки бе около кръста на Лакшми — главата й почиваше на рамото му.
Когато Джералдин и аз влязохме в „Хей Адъмз“, последваха необуздани приветствия от страна на Джек и Джил, и Детето. После както винаги почистих. Последните занимания на Джек са да измъква пълнежа от най-различните канапета. Той е истински разрушител въпреки неодобрението на Дж!ил. Като майка, Джил е родена пазителка, къщовница.
— Не мисля, че новата човешка раса би могла да има по-добре изглеждащи родители — казах на Джералдин, докато измъквах с усилие последната стиска конски косми от здраво стиснатите юмруци на Джек.
— Расови са и двамата — съгласи се Джерал-дин. — И предполагам, че ако трябва да има само един мъж и една жена, останали да раждат, те са напълно полезна двойка. — Ударението, което постави на „трябва да има“, ме накара да оставя Джек на земята.
— Ти наистина ли смяташ, че трябваше да има и други?
Джералдин не отговори. Тя е напълно лоялна към Калки. Тръгна нагоре по стълбите. Заключих децата в бара и я последвах.
Помогнах на Джералдин да свали роклята си от „Баленената“ — едно творение, доста по-сложно от моята проста, но фино скроена „Чарлз Джеймз“. Отново забелязах колко много напомня Джералдин „Пердита“ на Джошуа Рейнълдз, която й подарих за рождения ден. Картината виси над леглото й.
— Жалко е — каза тя — за нас, — Джералдин си легна.
— Защото не можем да имаме деца ... от Калки?
— Да. Глупаво е от моя страна. Знам. Тъй като единствената причина, поради която той ни избра за Златния век е, че не можем да имаме деца. И все пак
Отидох си в стаята. Бях взела „Алка Зелцер“ и аспирин. Сега съм напълно трезва и будна. В далечината вият вълците. Но това не е точно. Освен в малкото случаи, когато празнуват пълнолуние, вълците вият рядко. Обикновено скимтят. И сега скимтят.
Тези записки вече стигнаха до днешния ден. Описах как свърши векът на Кали и как започна Златният век. От моя гледна точка, разбира се. За мен не може да има друга.
Трети Отинджър, III с. к.
Минаха точно две години, Откакто за последен път погледнах тези записки. Калки иска да напиша послепис. Не мога да разбера защо.