Една бележка за бъдещите историци: Настроението на по-голямата част от света през миналата година бе ескатологично. Нещата ое развиваха към провала и отрицателната ентропия бе стъпила на бойната пътека. Поради това преобладаващо настроение сектите, обещаващи да спасят някоя и друга душа от наближаващото бедствие, бяха твърде популярни. През оня ден в ашрама на булевард „Санта Моника“ реших, че Калки е индуистки вариант на „Свидетелите на Йехова“32. Впечатлена бях от щастието на Нийл, от неговата убеденост и тъпота. От такива се изграждат ако не небесните, то земните царства. Калки беше ловък манипулатор.
На летището Морган ме целуна по устните.
— Обичам те —излъга той. — Удари „Си-Би-Ес“ в земята. Само това ми трябваше, Теди. Морган не беше амбициозен, нали?
По пътя за Хавай до мен се друсна нещо. Беше един висок, мършав, възрастен индиец. Носеше тъмен костюм на тесни райета. Усмихна ми ое широко. Горните му зъби бяха толкова бели, колкото могат да бъдат само пластмасовите. Долните — жълти и криви. Склерите на очите му бяха бледозлатисти, а ирисите — тъмнобронзови. Благодарение на X. В. Вайс аз описвам и описвам. Особено важните образи. Дали това е важен образ в разказа ми? Да.
— Непушцчи. — Говореше с английски акцент.
— Непушачи? — Не можах да схвана отначало какво иска да каже.
— Тук е секторът за непушачи, а ме бяха сложили в този за пушачи. Не ви преча, надявам се. — Казах, че не, нямам нищо против, смятайки го за луд или лъжец, или и двете заедно. В първа класа нямаше никой освен нас. Можеше да избира сред десетина места не точно до моето.
— Позволете ми да се представя, мадам Отинджър. Аз съм доктор Ашок. Визитната ми картичка. — В нея пишеше: „Р. С. Ашок, д-р ф. н. Професор по сравнителна религия в университета „Феърли Дикинсън“.“
— Как ме познахте? — попитах от чиста суета. Исках да чуя, че ме е видял в предаването на Мърв Грифин. Исках да ме укори за възхвалата към Индира Ганди. Тогава бих имала възможност да поговоря тридесет-четиридесет минути върху регулирането на раждаемостта и необходимостта от решителни мерки. Това би запълнило половината път до Хонолулу. Насочвах го към нужната ми тема. Обаче той направи същото.
— Бих могъл да отговоря — белите и жълти зъби блестяха върху мургавото лице, — че съм ви познал, защото сте, много просто, най-добрата авиаторка в света. Или че знам името ви, понеже е ясно отпечатано на картоненото етикетче отзад върху облагалката на креслото ви. Но ще ви кажа истината. Аз съм на борда (на този самолет, защото нашият общ приятел Морган Дейвис ми каза, че и вие ще бъдете.
— Морган ме докара до летището. Въобще не е споменавал за вас. — Щом няма съмнение в какво положение си изпаднал, върви право към целта.
— Милият Морган не беше сигурен дали ще успея да си намеря билет.
Не споменах нищо за празната първа класа.
— Във всеки случай имаме, ако мога така да се изразя, еднакви задачи. Аз също на всяка цена трябва да пипна тоя фалшив Калки.
— Защо фалшив?
— Хайде сега, скъпа мадам Отинджър, вие положително не... хм, нека почнем с това, че не сте, вярвам, индуистка.
— Не, аз не съм никаква.
— Което ще рече, че сте мъдра. — В очите му блеснаха пламъчета. — Аз съм по-малко мъдър. Индуист съм. Брамин. Принадлежа към най-висшата от четирите касти.
— Да, знам. Брамините са свещениците. После идва кастата на войните и т. н. Прочела съм си урока. — През двете седмици, в които четох Упанишадите и други индуистки свещени текстове, не попаднах и на един ред, който да поискам да си запиша в дневника.
— Тогава бихте могли да имате, макар и слаба представа, за сложността на моята дилема, когато изведнъж, като гръм от ясно небе, един чужденец, един човек от Запада, един роден християнин, един бял човек обяви пред света, че е последният аватар на Вишну.
— Последният какъв? — В моите четения аз все още проследявах безкрайните приключения на Рама и Кришна... предтечи на комиксите, които трябва да са носили радост на долитературните (да не говорим за дотелевизионните) поколения. Нищо, наистина нищо не им се случва на тези превъплъщения на Вишну, освен авантюри. Историята на Вишну не е като човешката. Но може би историите на боговете са си различни от другите. Дали пиша история за бога? Чакайте.
— Аватар означава потомък... не, не потомък, всъщност по-скоро превъплъщение на Вишну, който е бог.
— Нещо за пиене или освежително преди обяд? — Една просто препалено хубава стюардеса бе дошла при нас. Поръчах си кока-кола.