— Водка с лед. — Доктор Ашок ми дари златно-бялата си усмивка. Не я приех. — Както виждате, не съм съвсем добър индуист. Ям месо. Употребявам алкохол. И все пак съм завинаги част от вечния кръговрат. Освен това — продължи той с абсолютно същия тон — аз се възхищавам от Арлин Уегстаф повече, отколкото от която и да е друга жена по телевизията.
— Така ли? — Бях ледено студена. — Ще й предам. — Знаех, че той искаше да покажа изненадата си. Да го попитам откъде знае, че сме приятелки. Да се чудя какво точно знае. Само че аз бях Снежната царкиня. — А сега, доктор Ашок, кажете ми защо сте така сигурен, че Джим Кели не е последното превъплъщение на Вишну?
Носът на доктор Ашок, ако не напълно, то поне малко провисна. Но духът му не се сломяваше лесно. Той започна да ми чете лекция. Доста подло отмъщение:
— До днес Вишну е идвал на земята девет пъти. Последният път е било преди повече от две хиляди години, когато се е появил сред нас като Гаутама, непалски принц. В отреденото време този принц разбрал всичко и започнал да се нарича Просветения или на нашия език — Буда. Нямате ли руска водка, мис?
— Не, сър. Само „Смирноф“.
Доктор Ашок въздъхна и отпи от „Смирноф“.
— Десетото превъплъщение на Вишну няма да се появи, преди да наближи краят на този цикъл от битието. Сегашният цикъл е известен като ...
— Епоха на Кали. — Правеше ми удоволствие, че мога да цитирам индуистката митология не по-зле от него. — Понякога се нарича железен век — добавих. Макар да не менструирам вече както на времето, понякога изпитвам особено усещане, щом наближи краят на някогашния ми цикъл. Дали е истински спазъм? Или само споменът за него, сянката му? Каквото и да е, усетих го с доктор Ашок. Всъщност изобщо не мога да си помисля за него, без да почувствувам тази призрачна болка.
— Точно така. — Доктор Ашок възкликна по-скоро като японец, отколкото като индиец. — Във всеки случай епохата на Кали има пред себе си още, грубо сметнато, ето тридесет и пет хиляди години. Ерго. Ерго. — Доктор Ашок толкова харесваше тези две срички, че ги потрети: — Ерго, мистър Кел и не може да бъде Калки. Той е преждевременен. — По някаква причина тази дума му достави такова удоволствие, че доктор Ашок получи пристъп на кикот, който спря чак след като отпи от водката и се задави. След което получи пристъп на кашлица. Аз се усмихнах състрадателно. И не направих нищо. Това ми се удава.
— Извинете ме, скъпа мадам Отинджър. Аз бях поразен. Смазан бях от претенциите на вашия съотечественик.
— Все пак, като оставим това, че Калки е прежде... изпреварил разписанието — не исках да се задави пак, — много от онова, което прави, като че отговаря на легендата. — Показах книгата „Индуистка митология“. — Тука е казано, че последното превъплъщение ще бъде бял мъж на кон.
— Не сте прочели текста както трябва. — Доктор Ашок спечели своя пръв рунд. — Ще бъде мъж с неизвестен цвят, който ще възседне бял кон. После Калки ще измъкне сабята си... — Доктор Ашок затвори очи. Изглеждаше неестествено доволен от перспективата.
— Сабята ще заблести като комета и злото ще бъде унищожено, и мрачната епоха на Кали ще приключи, и страшният Яма — това е смъртта — ще властвува, докато човешката раса започне нов цикъл, нова златна епоха, в която брамините ще са възвърнали изначалното си господство и чистотата ще е възстановена. Естествено, аз правя този сбит преглед, за да ви помогна при вашите ... хм, изследвания.
— Винаги когато ми кажат нещо, което вече знам, аз се чувствувам сигурна. Много съм ви задължена за това подновено чувство на сигурност, доктор Ашок. — Този път никаква кофа не се спусна в кладенчето на неискреността. Не направих усилие да бъда приятна. Не помня да съм била така подозрителна към някого, както към доктор Ашок по време на оня полет до Индия. Всичко при него беше не както трябва. Той знаеше прекалено много — а също и прекалено малко.
Доктор Ашок затананика нещо, което помислих за мантра. Беше започнал да се напива.
— Вие навярно — каза накрая — искате да знаете защо се връщам в Индия?
— Всъщност никога не бих попитала.
— Добре сте възпитана. Личи. — Очите на доктор Ашок шареха по гърдите ми. Затаих дъх. — Освободен съм временно от университета. Едно правителство се интересува от мистър Кели. Помолиха ме да разузная Каквото мога.
— Дали е превъплъщение на Вишну, или «е?
— Боже мой, не! Забравете тази мисъл. — Сега бе нагънал ония твърде изсушени пресолени фастъци, които са специалитет единствено на гражданската авиация. — Аз ,и за миг не приемам претенциите му. Нека разсъждаваме логично. Вишну никога не би се върнал като бял човек. — Гласът на доктор Ашок бе презареден (глаголът е на X. В. Вайс) с чувства. За момент аз почти промених отношението си — изпитах нещо като състрадание, представяйки си как доктор Ашок се опитва да спре такси в Атланта. Но дори мисълта, че би могъл да стане жертва на Джим Кроу, не ме укроти. Опитах изометрично напрягане на бедрата.