Омъжих се твърде млада. Такова изявление обикновено е начин за измъкване и обикновено отговаря •на истината. Ърл младши и аз прекарахме заедно най-много четири свестни седмици. Бях свикнала да мисля, че за всичко съм виновна аз, докато Хилда ме убеди, че ние сме това, което сме. И Каквото и да съм, съпружеството и майчинството не са се вмествали в първоначалната ми психическа нагласа. За тия неща никой не е виновен. Баща ми винаги казваше, че е трябвало да се родя момче. Той беше интелигентен човек. Произвеждаше лодки от фибростъкло, докато го измамиха да продаде патентите си на една голяма фирма. Умря в бедност. Макар да държах на него, а той да се гордееше с мене, никога не можах да му простя, задето не се е оженил за Амелия Иърхарт. Сигурна съм, че би могъл. Някога се бе интересувал от авиация. И също се е занимавал с благотворителност. Помагал й известно време в „Денисън хауз“ — Бостън. Работели с бедняците. Но той се държал прекалено много в сянка, а тя била неуморима. Накрая се отправила в небето просто заради удоволствието. „Удоволствието“ е заглавието на най-добрата й книга. Баща ми каза веднъж, че била толкова руса, та миглите й белеели. Мургав като мен, той е бил пленен от нейната русота.
Казах на Ърл младши, че съжалявам за косата на Линър, »но се радвам за успешната операция. Обещах да изплатя вноските веднага щом осребря първия чек от „Калки ентърпрайзис“. После говорих с децата. Гласовете им бяха весели. Казах им, че ще -се видим на Великден веднага щом се върна от Ню Йорк. Очевидно не вземах на сериозно предсказанието на Калки. Всъщност настоявала бях за тримесечен договор — от първи март до първи юни. Калки се съгласи, но с вид на усмихващ се котарак добави: „Не вярвам да изискваш изпълнение на клаузите и след това.“
На втория ден след връщането ми в Лос Анжелос Брус Сепърстийн дойде да ме види. Беше долетял „чак до Брега само за да се срещна с тебе, Теди!“.
Приех го в библиотеката на Арлин — една стая, в: която единствените книги бяха подвързаните в кожа течения на телевизионните програми — от първото издание до ден днешен. Арлин заслужаваше да бъде включена в сборника „Рекорди на Гинис“.
Брус Сепърстийн беше висок, мургав, грациозен. Във всяко отношение обратно на онова, което си бях представяла. Телефонът е голям измамник. Трябваше унило да пребоядисам морковените къдрици, които му бях дарила, да махна пухкавите бакенбарди, да намажа равномерно луничавата му кожа с кафения загар на палачинките „Акапулко“. Беше почти десетилетие по-млад 'от мен. Завършил Колумбийския журналистически колеж. Работил във „Вилидж войс“ и „Нешънъл сън“. Написаните от мое име материали звучаха ката Мейлър в лошите му дни. Мисля, че това беше малка по-добре от плътно наредените намотки на прозата а ла Хемингуей, която пишеше Вайс. Но не кой знае колка по-добре. Стигнеше ли се до сътрудници, пишещи „както ми бе разказано“, чашата на словото проявяваше склонност да прелива.
— Изглеждаш доста по-добре, отколкото на снимките си, Теди. — Това във всички случаи е едно приемливо начало. Дори и да не стана по-топло, отношението ми към него не охладня.
— Благодаря, Брус. Прочетох материалите ти. Мислех, че си по-млад.
— Благодаря, Теди. — Както много други журналисти, Брус не слушаше какво му се говори. — Голяма работа правим ние с тебе. Морган е на седмото небе. Тиражът набъбна. Всички ни четат. Трябва да изцедим още много, преди той да пропее.
— Да пропее?
— Калки заяви, че ще определи окончателната дата за края на света в „Медисън скуеър гардън“. Когато този ден дойде, Калки е вън от играта. Искаш ли да смръкнеш? — Брус извади кокаинов инхалатор. Поклатих глава. Той смръкна. След това със зачервен и течащ нос ме въведе в събитията:
— Установихме връзките му с опиатната търговия. В момента юристите уточняват подробностите. Щом да-дат зелена улица, започваме атаката.
— Какви доказателства имате?
Брус отвори един бележник:
— След като напуска армията, Кели отива в Тайланд. В Бангкок се свързва с китайската организация „Чао Чоу Оувърсийз“, един от главните опиатни тръстове в света. Златният триъгълник е тяхна зона. Оттогава Кели работи с тях .непрекъснато, като търгува не само с бял хероин, но и с хероин—3, познатата ни „кафява захар“. В Ню Орлеан Кели има съдружник, някой си Джайлз Лоуъл, доктор по медицина. Записвай си. — Записах си. — Те двамата притежават нещо, което се нарича „Нюорлеански магазин за декоративни тропически птици и риби“. Успоредно е официалните доставки на птици и риби от Латинска Америка получават и наркотици, които след това ое разпространяват из цялата страна. Морган иска да заминеш за Ню Орлеан. Да опишеш магазина. Да интервюираш доктор Лоуъл. После скръстваш ръце и оставяш писането на нас. — Брус затвори бележника си. Една бистра капчица .висеше на върха на носа му.