— Много съм ти задължена — казах аз. — Но каква е връзката между Калки-бога и Кели-търговеца на наркотици?
— Това не знам.
— Значи, аз трябва да го разбера.
— Да. Също и датата, определена за края на света. Когато научим тия две неща, успехът ни е в малкото джобче. — Брус видимо е изпитал влиянието на журналистическия колеж. Но и аз бях усетила влиянието на учебните заведения. Ако опашката пред регистрацията на ЮКУ беше по-къса миналата година, ако изглеждах по-добре и не ми течеше кръв от носа, щях да се запиша както половината интелигентни жени, де-то познавам (и доста, които не са чак дотам умни). Да, щях да се върна в училище. Щях да започна всичко отначало, щях да си защитя доктората и щях да водя друг живот. „Надраснала майчинството“ — доктор по философия? Както и да е, опашката пред канцеларията бе прекалено дълга. Бях си отишла. Сега съм в Белия дом. Да, това е историята на един успех. Засега.
Не казах на Брус, че знам магическата дата. Не споменах също така, че съм в договорки отношения с „Калки ентърпрайзис“. Не се чувствувах нелоялна. Без мен изобщо нямаше да има никакви материали. Съзнавах, че съм само подставено лице. Но не се разстройвах от това. Моргаи и аз се използувахме един друг. Само съвпадението ме учуди. Калки искаше да замина за Ню Орлеан и да се срещна с един Съвършен учител. Сега „Сън“ също ме караше да замина за там. Да няма някакво тайно споразумение? Ако все още нямах параноя, значи, бях на ръба.
Капката падна от розовия нос на Брус. Той май не забеляза. Миналата година мнозина смъркаха кокаин.. Аз не смеех. Ако рефлексите ми не са достатъчно бързи, излизам от играта. Загивам.
— Направили сме ти резервация в хотел „Лафит“. Френската част. — Брус ми подаде един плик. — Билет. Ваучери. Морган каза хубаво да си отваряш очите. Може да се набуташ в някоя китайска история там.
Това вече бе много. Прекрачих прага към парано-ята.
— Нима в Луизиана има китайци?
— Друго исках да кажа. Когато миналата година Кели публично разгласи цялата тая идиотщина с ме-сианството, той скъса с „Чао Чоу“. Поради тая причина ще го пречукат. — Докато Брус говореше, отново видях бомбата в задната част на „Гаруда“. Приходи ми се до тоалетната. — „Чао Чоу“ са платили за главата му. На оная китайска нелегална организация, наречена „Триада“. Те имат хора по цял свят. Пречукват: Ти си плащаш. Те убиват. По-хубаво, здраве му кажи. Според последните сведения от Хонг Конг на Кели трябва да му видят сметката някъде през април. Април — повтори Брус с кокаиново кискане — е най-же-стокият месец. — Схващаш ли?
Схванах.
2
Ню Орлеан приличаше на който и да било друг аме* рикански град от епохата на Кали. Въздухът тъмнееше от дима на петролните рафинерии. Прекадено много коли, хора, престъпност, насилие, отчужденост. В резултат имен-но на това Кели имаше успех. Докато съм била в Азия, така наречената Лотосова лотария се бе превърнала в национално развлечение. Разбира се, лотария е неточно наименование. При лотарията човек си купува билет и ако номерът бъде изтеглен, печели премия. Белите книжни лотоси не се продаваха, а се раздаваха безплатно. Всяка седмица вестниците обявяваха печелившите номера, а „Калки ентър-прайзис“ изплащаха паричните печалби. Калки бе станал тема на деня. Макар никой да не разбираше откъде идват парите, всички играеха на Лотосовата лотария.
Визитната картичка на съвременен Ню Орлеан ми бе представена от шофьора на таксито, което ме взе от летището. Бял, на средна възраст, нюйоркчанин, който считаше, че... Но нека го оставя да говори сам:
— Никога не качвам цветни.
Обърнах мълчанието си към него. То го убоде па врага, но шофьорът се оказа дебелокож.
— Вие си мислите — каза той, — че съм тесногръд или обременен от предразсъдъци. Да, ама не бях до миналата година, когато качих двама черни и единият извади оня ми ти пищов, и го насочи в мене, и вика: „Карай към края на града, дето е оня недостроеният небостъргач!“ А аз си им повтарям, че имам само няколко долара, и ако искат да ги вземат, ама не, не искаха това; „Ще те очистим“, все ми викаше единият. Та като стигнахме до оня пуст строеж, те ми викат да сляза от колата, а оня с пистолета все повтаря: „Ще те очистим!“