Чувствувах се вече леко пияна. Това кафе-брюле действуваше.
— Като че не сте си избрали най-подходящата работа.
— Чувствувам се по-сигурно, когато са в клетките. — Първата мисиз Кели определено бе странна. Но ми бе необходима. Направих всичко да й развържа езика. Безполезно. Тя като че въобще не се интересуваше от Калки. Не се бяха виждали от години. От друга страна, я преследваше мисълта за Лакшми. Гледаше на нея като на използвачка. Парите значеха много за Естел. Също и религията.
— Трябва да знаете — каза тя, — че Джими никога не е бил религиозен. Никога не ходеше на богослужение. Майка му бе ужасно разстроена, защото те са много религиозни, ирландците от района на Индустриалния канал. Моите роднини са креолци. Което не значи отчасти негри. Ние сме първоначалните заселници. От Франция, при омесени бракове с испанци. Ирландците са дошли доста по-късно. Аз бях в девическия манастир „Света Урсула“, нали разбирате. Само на определени семейства се позволява да изпращат там дъщерите си. Винаги ни предупреждаваха да се пазим от тия ирлан-дчета край канала. Ама кой да слуша.
— Къде за първи път срещнахте... Джими? — Аз бях пътуващ репортер, който върви право към целта.
— На уроците по танц. И двамата учехме при Ег-ланова. Тук, в Ню Орлеан. Тя почина. Но студиото й и досега здраво се държи на улица „Наполеон“. Тя беше прима балерина в „Ballet Russe de Monte Karlo“.
— Танци? — Зяпнах, изумена по вайсовски. — Балет?
— Ами да. Факт. Егланова все повтаряше, че Джи<
ми има данни на голям балетист, макар да е започнал чак на седемнадесет години, което е късно.
— Струва ми се невероятно. Не знам защо.
— И аз не разбирам защо. Той се отнасяше много сериозно към това. Нали разбирате, прекарал е детски паралич. В лека форма. И искаше да засили краката си. Тогава започна да взема уроци по танц. И двамата продължихме уроците, докато бяхме в „Тюлейн“.
Вече имах обяснение за необичайно мускулестите крака на Калки. Повечето елементи на ребуса бяха застанали по местата си. Балет. Подготовка за медицински факултет. Католически брак с Естел. Виетнам. Медицинските части. Наркотици? Граждански развод. Втора женитба? Религия. Свързващите звена на веригата подрънкваха, но още не се закачваха едно за друго.
— Днес няма нищо педерастко в балета. Джими изобщо не беше такъв, нали разбирате. — „Разбирам“, казах си аз. Но всъщност не разбирах. А и кой разбира? Бисексуалността е странно нещо. Според най-голе-мите капацитети би-сексуалност не съществува освен между бисексуални. — Той имаше висок отскок. Аз бях чудесна в упражненията по пластика. Но ми липсваше издръжливост. Джими е странно момче. — Естел сънливо проточваше и без това проточените южняшки гласни. — Винаги е бил, струва ми се. Не че можех да разбера това като дете. Бяхме толкова млади. Нали така? Просто се носехме по течението. В „Тюлейн“ аз се готвех за юридическия, ако щете, вярвайте. Той за медицинския. После се зае с химия. Мислех си, че ще стане наистина добър учен. Има технически ум. Виждах го вече в бяла манта да готви разни неща в лабораториите на Дюпон. — Естел въздъхна. — Уилмингтън е такъв чудесен град. Винаги съм се надявала да живеем там. Наистина се надявах. Имам близки, които живеят в предградията на Уилмингтън, казват се Джарвис. Но дойде Виетнам... — Естел, .изглежда, имаше нужда да си поплаче хубавичко, както казват. А аз имах нужда от кислород. Пушекът от изгорелите покривки бе задушаващ.
— Разбирам ви напълно — казах. Играех ролята на състрадателна приятелка. — Когато се омъжих за Ърл младши, мислех да живеем *в Сиетъл. Щеше да стане инженер в корпорацията „Боинг“. Много обичах
Сиетъл. — Всичко това бе лъжа, но исках да я накарам да се отпусне. Сестри по съдба. — Обаче той се захвана с търговия на недвижими имоти в Санта Моника. Никак не беше същото.
— Не — каза Естел, — и никога не е. — Беше започнала да показва признаци, ако н<е на напиваме, то поне на опиянение. Бях я оставила да изпие сама цялата втора бутилка вино.
— Кога — опипах почвата аз — се забърка Джими с наркотиците?
Естел изтрезня. Взе току-що запалената цигара и я смачка в остатъците на сладкиша с ром. Вдигна чантата си от пода и я сложи върху масата.
— Нищо не зная за наркотици, мисиз Отинджър. Трябва да тръгвам. Беше чудесен обяд...