Платих сметката. Запазих пълно самообладание.
— Странно, мислех си, че знаете. Искам да кажа, вие познавате Джейсън Маклауд, а той работи в Бюрото за наркотици. Сещате се, оня чернокож с дипломатическото куфарче.
— Никога не съм го виждала досега... — Естел се изправи. — Трябва да тръгвам.
Изпратих я до магазина пеша. На ъгъла с улица „Канал“ ни спряха десетина момичета и момчета — последователи на Калки. С жълти раса и сандали. Носеха книги, списания, бели книжни лотоси.
— Калки е дошъл — каза любезно едно от тях. — Краят на света идва. Не бихте ли искали да се подготвите? Да се пречистите? — Дадоха и на двете ни по една диплянка и по един бял книжен лотос.
— Получавам средно по две от тия проклети неща дневно. — Естел хвърли диплянката в отвора на едно мазе. Но лотоса задържа. Очевидно участвуваше в лотарията. — Никога не съм чела за подобни дивотии. Никога! Не ми побира умът как е възможно едно добро католишко момче като Джими да стигне дотам, че да си чеше езика с всички тия индуистки глупости.
— Не мислите ли, че е наистина бог?
— Вие да не сте луда? Разбира се, че не мисля. — Лицето на Естел се вкамени, ако това правят лицата, когато долната челюст изведнъж стане квадратна поради съзнателно притискане на кътниците. — От друга страна, аз не смятам, че е луд. Нещо е замислил. Само че не знам какво.
— Пари?
— Не. — Естел не се разпростря по въпроса, защо-то това би предизвикало по-нататъшно обсъждане на магазина за птици и риби. — Той е човек на крайностите. И ако смята, че е прав, и ако е претеглил всичко „за“ п „против“, ами че той е способен на всичко. Знаете ли» той е гений.
— В каква област?
— К. И.1 Научни заложби. Джайлз... доктор Лоу-ъл казва, че бил уникален.
— Те продължават ли да се срещат?
Естел ме погледна право в очите, както се препоръчва да правят лъжците:
— Никога. И как биха могли? Джим и не си е идвал от години. А Джайлз никога не напуска града.
— Май ми казахте преди известно време, че е вън от града.
— Вън от службата. Ще се върне по-късно. Ще му кажа, че сте в хотел „Лафит“.
На улица „Дофен“ друга група калкиисти ни попитаха много вежливо дали не бихме искали да ни отведат в техния ашрам. Някакъв гуру щял да ни разкаже за различните епохи иа човечеството, които са довели до епохата на Кали, нашата, последната епоха. Също щели да ни покажат как да се вглъбяваме, какво е да си и да те няма, как да се пречистим, за да продължим към по-висша сфера. Докато се измъквахме от младежите, те ни махаха за сбогом. Бяха много мили.
— Не мога да разбера защо хората са така привле
чени от Калки. — И аз не можех, макар това да не бе съвсем вярно. — Всичко, което им обещава, е Краят. Не бих нарекла това щастлива перспектива. ?.*
— Пък всъщност, може и на тях да им е омръзнало всичко като на мене!каза неочаквано рязко Естел.
— Да, но нали винаги има надежда ...
*, Т. е. I. Q./.Intelligence Quest/— коефициент за интелигентност — ключово понятие в действителността на САЩ. Определя се с тестове. — Б. пр.
Моята полианиада7 бе прекъсната рязко:
— Глупости — каза Естел. Бяхме пред магазина. — Благодаря за обяда. Предайте на Джими много поздрави. Ще кажа на доктор Лоуъл, че искате да го видите. — Тя се прибра.
Докато се връщах към хотела, бях повече от доволна от себе си. Журналистите рядко правят друго, освен да пренапишат онова, което е вече известно като новина. А аз ще изляза с нещо различно — всъщност истин-ека новина. С идването си в Ню Орлеан имах възможност да се срещна с неизвестната първа съпруга и скоро, ако имах късмет, с бившия учител на Калки — Джайлз Лоуъл.
А защо никой не беше направил това досега? Стараех се да открия причините, като държах настрана тъмните си подозрения. Първо, Калки влезе в големите заглавия преди по-малко от година... година, през която трябваше да се бори за вестникарска територия с енергийната криза, сушата, рецесията, безработицата, преподобния Сън Муун и глупостите, вършени от вашингтонското правителство. Чак през последните две седмици той набра скорост. С всички тия (може би хиляди?) последователи по улиците и тия плакати Калки вече бе световна знаменитост. И все пак, сред всичките журналисти в света, аз бях единствената, която се е срещала с двете му жени, която...
Внезапно ме заля вълна от параноя. Калки умишлено ме е улеснил. Той е казал на Естел да разговаря с мене. Искал е аз да напиша предложената от нея версия за живота му. С мен започваше игра. Първо Естел (а дали тя беше онази, за която се представя?) и после тайнственият Съвършен учител. Изпитваха ме. Защо? И за какво?