3
Когато забелязах Джейсън Маклауд да седи във фоайето на хотела, за един ужасен момент допуснах, че той е Съвършен учител, който се прави на нарк. Но
се оказа, че си е просто нарк. При това доста изнервен нарк. Маклауд се изправи. Казах:
— Здравейте. — Администраторът ми връчи предаденото по телефона съобщение. Да позвъня на Брус Се-пърстийн у дома му в Ню Йорк.
— Трябва да говоря с вас. — Маклауд не беше ве-, че с дипломатическото куфарче. Казах му да ме почака в бара. После се обадих на Брус.
— Здрасти, Теди! — Звучеше като замаян. Можех Да си представя розовата лъскавина на носа му.
— Ходих в магазина за риби и птици. Все още се опитвам да говоря с доктор Лоуъл. Срещнах се с първата съпруга на Калки.
— Великолепно! Щом чуеш щракването, почвай да диктуваш. — Чух щракването и си казах приказката. Когато свърших, Брус се обади отново. — Материалът е добър. Не знам как сме прозяпали досега тая първа жена. Мърлява работа, бих казал. Както и да е, имаме доста места да я вържем към поредицата. Нещата с наркотиците се изясняват с всеки изминат ден.
— А как ще ги използувате?
— Морган се мъчи да го измисли заедно с юристите. „Калки ентърпрайзис“ имат доста пари зад гърба си, а ние получаваме тайно съдействие от властитг. И въпреки това е рисковано.
— Морган сърди ли се, задето приех да работя като пилот на Калки? — Съмняваш ли се нещо, казвай истината. Бях писала на Морган за по-официално, но досега нямаше отговор.
— Не. Той смята, че е много добра идея. Рекламираме за следващия материал каре, написано от личната красива пилотка на Калки. С твоя снимка — ще изглеждаш великолепно с тия големи цици ...
— Върви на майната си, Брус. Аз съм разведена жена.
Сепърстийн се задави от смях. Оставих слушалката.
Маклауд бе седнал до ъгъла на бара. Сумрачно място с черен барман, облечен така, че да напомня роб-прислужник от преди Гражданската ‘война. Реших да рискувам с още един „Сазерак“. Маклауд пиеше уиски в големи количества. Говореше шепнешком, макар да бяхме единствените посетители.
— Мисиз Отинджър, струва ми се, че дължите обя* снение на Бюрото за наркотици.
Прекалено стряскащо начало.
— За какво?
— Какво търсехте в „Нюорлеанския магазин за декоративни тропически риби и птици“?
— Искам да си купя аквариум.
— Не се шегувам, мисиз Отинджър.
— Нека аз преценя това, мистър Маклауд. — Поех инициативата. — А вие какво търсехте там?
— Такава ми е работата.
— Която е?
— Разобличаването на търговци с наркотици.
— Какво /имаше в онова куфарче, дето го носехте? Наркотици или подкуп?
Маклауд ме -погледна «с очи, н-е съвсем изчистени от вайсовска печал.
— Можете да бъдете арестувана. Още сега. От мен.
— По какво .обвинение?
— Притежаване на кокаин. В чантата ви. Три унции.
Притиснах чантата към гърдите си:
— В тази чанта няма никакъв кокаин.
— Щом аз кажа, че има кокаин — заяви Маклауд с бавен глух глас, — значи, има. И право в затвора. Искате ли да се обзаложим?
Бях леко разтревожена. Да злепоставят невинни, беше любима практика за най-различните тайни и явни полицейски сили на САЩ. Някои от най-рафинираните в Лос Анжелос винаги носеха марихуана в джобовете си. Ако човек не им хареса, подхвърляха марихуаната в колата или в дома на жертвата. После полицаят казваше: „А така! Пипнахме ли те!“ И невинният си по-страдва. И си остава пострадал. Защото нито един съдия не може публично да се усъмни в думата на полицай. Пък и съдията също може да бъде злепоставен. Големи шеги си правеше полицията в Лос Анжелос. Както и другаде.
Аз продължих огъня:
— Знам доста работи за вас. — Импровизирах смело. — Вие получавате подкупи от „Калки ентърпрай-зис“. Днес се срещахте с доктор Лоуъл. Той ви даде пари. Не мога да го докажа все още. Но „Сън“ е пуснал половин дузина свои хора да ровят в тая история, а вие сте част от иея. Така че съветът ми е — подай-* те си оставката. И си намерете добър адвокат. — Смятах, че сцената е изпълнена добре. Спомних си Клер Тревър в един филм на Хъмфри Богарт.
За нещастие Маклауд бе гледал същия филм и си мислеше, че е черният Богарт:
— Преваряте си опашката, мисиз Отинджър. — Той пак говореше с глух шепот. Но сега си гърчеше горната устна. Богарт. — Вие сте права относно магазина за птици и риби. Аз проникнах в него. Спечелил съм доверието на доктор Лоуъл. И не искам да го загубя. Не желая вие да забъркате някоя каша. Аз съм професионалист. Вие сте аматьорка. Наближават арести. Не желая вие да се месите.
— Какво ще рече да се месим, мистър Маклауд?