Крачех бързо. Избягвах, юолиото мога, каквито и да било контакти, с когото и да било. Някакъв моряк повърна. Някакъв бял извади нож срещу черен в един вход. На всички им стана смешно от тази промяна в естествения ред на нещата. Наркоманите плаваха край мен с полузатворени очи, с бузи, сякаш положени във въздуха като върху възглавници. Хлапетиите на Калки мъдро не излизаха нощем.
Последните две преки на улица „Дофен“ бяха ужасяващи. Под онези заплашителни балкони миришещата на кафе тъмнина криеше опасности от всякакъв вид. Аз крачех, подтичвах и пробягах последните метри до магазина за птици и риби. Беше затворен. През непокритите с капаци витрини аквариумите грееха като втечнени опали. Позвъних три пъти.
Вратата -се отвори. Доктор Джайлз Лоуъл бе висок, слаб, плешив. Не беше, помня как си помислих с облекчение, огромен или масивен, или пък зад мен.
Когато започнах да говоря, той сложи пръст на устните си. После ми даде знак да го следвам. Преминахме на пръсти между редиците блещукащи аквариуми и завити с покривала клетки. Използуваха някакъв дезодорант, за да неутрализират острата миризма на птиците. Получената при смесването миризма ми докара второто главоболие за деня.
Доктор Лоуъл отключи вратата с надпис „Вход за-бранен“. Направи ми път, за да премина нагоре по тъмната стълба. Сърцето ми биеше като лудо. Сега той беше зад мене. Но стигнах до кабинета 1му, без да бъда нападната, изнасилена, убита. Той запали една лампа.
— Заповядайте, мисиз Отинджър. — Беше много любезен. — Извинете ме за потайността и тъмнината. Обаче само една лампа да запалим или някой да каже две думи в магазина, всичките тия проклети птици се разбуждат и после цял час не могат да заспят. Седнете, моля. Аз, естествено, съм доктор Лоуъл.
— Естествено — отвърнах аз не много духовито, като правех инвентаризация на стаята. Нямаше нищо за отбелязване. Голямо бюро, диван, два стола, кантонер-ка, поредица акварели, изобразяващи екзотични птици. — Доктор Лоуъл — залових се за титлата аз. — Все още ли практикувате?
— О, не. Но всъщност аз никога не съм практикувал в истинския смисъл на думата. Аз бях просто преподавател. После станах „бизнесмен“. — Поради луминесцентната светлина горе кубето на голата му глава проблясваше в синкаво. — Джим Кели беше добър студент, ако ми позволите да мина направо към темата.
Знам, че пишете за него. Четох двата ви материала в „Сън“.
— Аз всъщност не ги пиша. — Бях доста резервирана. Никога не ми е било мечта да стана nom de plume1 отначало за X. В. Вайс, а сега за Брус Сепърстийн. Амелия сама си е писала книгите. А също и стиховете.
— Напълно ви разбирам. Говорих с Джими или Калки за вас. Каза ми, че ще му станете личен пилот.
— Да, но освен това поиска да продължа работата си в „Сън“. Да разбера какво... знаят те. — Никога не ме е бивало кой знае колко в лъжите.
— Какво знаят те. — Доктор Лоуъл повтори. Изглеждаше необичайно зловещ в синята светлина. Оба-че в синя светлина всеки изглежда зловещ. — А всъщност значение има онова, което вие знаете, нали съм прав?
Усетих някаква заплаха. Направих се на ударена.
— Толкова малко неща знам, особено за ранните му години.
Доктор Лоуъл кимна.
— Мисля, че Джими... не, нека го наричаме Калки. Той е Калки в края на краищата. Истинското призвание на Джими бе химията. И двамата разбрахме това, когато през първата година от подготовката му за медицинския факултет той получи съвсем нов халюци-ноген от... от кайсии, представете си.
— Получи какво?
— Наркотик. — Доктор Лоуъл без смущение произнесе названието .на онова, което бе причина за среднощното посещение. — Беше гени ален... е, не чак гениален, но имаше подчертана дарба да добива халюци-ногени. Правеше ги от най-невероятни съставки. Само че след това постъпи в армията и толкоз.
— Той самият вземаше ли опиати?
— При сегашните обстоятелства това е деликатен въпрос. — Доктор Лоуъл издърпа едно чекмедже в бюрото си. Почти очаквах да измъкне истински вариант на моя въображаем пистолет. Вместо това той извади бутилка уиски и две чаши. — Да опитаме малко от законния опиат, нирваната на средния американец, пиенето! — Той се засмя мрачно. Имаше нещо потискащо
1 Псевдоним (фр.). — Б. пр.
у доктор Лоуъл. И познато. Наля на двама ни. — За здравето на Калки! — каза. Чукнахме чаши и пихме.
— Доктор Лоуъл. — Преглътнах с мъка, несвикна-ла на чисто уиски. Арлин всъщност си плакнеше гърлото с текила. В резултат на това гласът й падна с половин октава за по-малко от десет години. — Известна ми е славата на този магазин ...