— Най-прекрасните тропически птици и риби в света. Пристигат право от джунглата на Амазонка във вашата фермерска къща, във вашия апартамент на високите етажи, във вашата самотна стая под наем. — Светлината отгоре правеше очите му невидими. — Доставяме навсякъде.
— В Катманду видях Джейсън Маклауд. Днес следобед го видях в магазина. Срещнах го и тази вечер. Вижте какво. Изправена съм пред дилема. Не става дума за „Сън“. Не е казано, че непременно трябва да продължа с материалите. Но подписах договор с „Калки ентърпрайзис“. Предполага се, че работя за превъплъщението на Вишну. Малко множко, но кой знае? Нека играем с открити карти. Ако цялата тая религиозна история е просто прикритие за опиатен тръст, какво ще стане с мене, когато комисията на сенатора Уайт пусне брадвата? Ще стана като оня невинен в откраднатата кола, дето го хвърлят в Синг-Синг.
Доктор Лоуъл затвори невидимите си очи.
— Разбирам — каза той — вашия проблем. Влизам ви в положението. Ще се опитам да ви помогна. Калки няма отношение към тоя магазин. Предприятието си е изцяло мое. Вярно е, че Маклауд работи за комисията на сенатора Уайт. Комисията и сенаторът имат нужда от реклама. Говори се, че се занимавам с наркотици. Аз бях близък с Калки и все още поддържаме връзки. Ерго, Калки не е аватар на (всевишния, а търговец на наркотици. От няколко месеца насам Маклауд и Уайт изчакват да им дойде времето. Колкото по-популярен става Калки, толкова по-популярно ще стане и разследването на комисията им. Уайт има намерение да стане четиридесетият — да не беше пък четиридесет и първият — президент на тази велика република. Маклауд има намерение да се издигне заедно с него. Ако, разбира се, самият Маклауд не е двоен агент.
— Защото взема пари от вас? Видях куфарчето. —
}
Пъхах си главата в торбата. Но уискито ме бе направило безразсъдна и сънлива.
Доктор Лоуъл прие обвинението ми невъзмутим:
— Нормално е за всеки американски бизнесмен да подкупва държавните следователи, независимо колко невинно е предприятието му. Маклауд може съвсем спокойно да ме натопи.
Аз кимнах:
— Имате пред вид полицая с пакетчето?
— Моля? — Беше започнал да се разтваря в студената светлина.
— Исках да кажа... — Но за нищо на света не можех да кажа какво съм имала пред вид, защото бях упоена.
Точно когато губех съзнание, разбрах, че доктор Лоуъл е доктор Ашок.
12S
Да не бях така зле, старомодният усет към мелодрамата, проявен от доктор Лоуъл, сигурно щеше да ми достави известно удоволствие. Беше изпипал, както се казва, всички подробности. Първо, упоена бях от член на легендарната фамилия на Майкъл Фин. Второ, видях се настанена в модерна спалня в скандинавски стил. И трето, зловеща гавра, носех черна дантелена нощница, неизлизала на мода от четиридесетте години насам — времето на пробуждащата се мъжественост на доктор Лоуъл. Дали ме бе изнасилил? Сигурно. Болеше ме целият таз. Един господ знае какви развратни номера си е правил доктор Лоуъл. Гадеше ми се и ме тресеше.
До слуха ми, сякаш изпод земята, достигна женски глас:
— Как се чувствувате, мисиз Отинджър?
— Отвратително — отговорих. Извърнах се и видях приятна жена, маскирана като болногледачка.
— Ще съобщя на доктор Лоуъл. — Тя излезе от стаята. Затворих очи. Исках само да заспя. Отново да загубя съзнание. Да се спася от болките, тръпките, треската.
Следващото нещо, за което си дадох сметка, бе доктор Лоуъл, седнал край леглото ми. Премери ми пулса. Изглеждаше наистина загрижен за здравето ми.
— Упоена ли бях? — Говорех с мъка. Виждах двойно.
— Да. Боя се, нямах избор. Но бяхте и болна. То-» ва няма нищо общо с упойката. Повярвайте. Нещо като инфлуенца. Не знам точно какво. Трябва да сте то пипнали iB Непал.
— От някой легионер. — Шегата с тайнственото заболяване, наричано „легион-ерока болест“, ,ми се стори забавна. Не и на него. Провери рефлексите ми, зреии-ето, слуха. Изглеждаше по-скоро обнадежден.
— Добре сте. Слава^богу. Бях се уплашил до смърт.
— Защо ме упоихте?
— Трябваше да ви измъкна от Ню Орлеан. От Мак-лауд.
— Да ме измъкнете от Ню Орлеан? — Наистина нищо не разбирах.
— Да, сега сме във Вашингтон. В апартамент на хотел „Джефърсън армз“. Собственост на „Калки ен-търпрайзис“.
— Уведомени ли са в „Сън“?
— Знаят, че сте били болна. — Доктор Люуъл извади спринцовка. Оставих го да направи инжекцията. — След няколко минути трябва да ви стане по-добре.