Стана ми. Предполагам, че инжекцията е била стимулираща. Не го попитах.
— Та какво казахте за Маклауд?
— Щеше да ви ликвидира. Той е наемен убиец. Работи за китайците.
‘ Пуснах тази глупост край ушите си без коментар.
— Защо съм тук?
Доктор Лоуъл прибра спринцовката. После се облегна в креслото и ме дари с усмивка, която без съмнение намираше за объркваща.
— Вие сте Съвършен учител, мисиз Отинджър. Както и аз. — Доктор Лоуъл се вторачи в мене с жълтите очи на доктор Ашок. Затворих собствените си очи, виждайки двойнственост, макар и не двойно.
— Калки каза, че ще се срещна със Съвършен учител в Ню Орлеан. Но не е казал, че ще бъда и упоена, отвлечена... изнасилена. — По такъв начин хванах прословутия бик за полагаемите му се рога. Знам наизуст книгата на мисиз Браунмилър за мъжете и изнасилването.
— Не, не сте изнасилвана. Въпреки красотата ви. Мога ли да ви наричам Теди?
— Наричайте ме както искате. Но аз как да ви наричам? Доктор Лоуъл или доктор Ашок?
— Значи, маскировката ми се оказа ненадеждна! — Доктор Ашок нямаше вид на опечален. — Така да бъде. В Непал съм доктор Ашок, защото доктор Лоуъл е persona non grata в тази вълшебна земя. Следователно там трябва да ходя маскиран. Освен това съм и агент на ЦРУ — на половин щат. Там те правят връзка с доктор Лоуъл.
— Доставчик на опиати за Запада.
Лоуъл не обърна внимание на предизвикателството.
— От самото начало Калки искаше да се срещнем. Поради това бях в самолета за Делхи. Искаше да ви наблюдавам. Направих го. Казах му, че по мое мнение сте Съвършен учител.
— По какъв начин — попитах аз — е възможно един неиндуист и атеист да бъде Съвършен учител?
— Всички сме индуисти. Независимо дали го съзнаваме, или не. Това е факт, както е факт вселената. Друг факт е, че единният бог има три лица и последното превъплъщение на едното от тях е Калки. Не се мръщете, скъпа Теди! Знам, че човек трябва да привикне към тая мисъл. Когато Джими ми каза, че е Калки... това бе по време на последното му идване в Щатите през 1970, аз го помислих за луд.
— Мога ли да си вземам бележки? — В слабостта си изпитвах някакво чувство за дълг към Морган.
— Като лекар трябва да кажа не. Има достатъчно време до края на времето. — Лоуъл смяташе, че казаното е достатъчно забавно, за да го отбележи със смях.— Точно като вас казах на Джими: „Не съм ин-дуист.44 Казах му, че и той е :И1ндуи1Ст само доколкото е прегърнал нова вяра. Джими заяви, че не била там работата. Ние сме това, което сме, и сме били, каквито сме, в безкрайността. Понякога го съзнаваме, понякога не. Нужно е просветление. Това е значението на думата „Буда44 — просветен.
— Тогава вие... всички ние сме Буди?
— Натам отиваме. Освен Калки, разбира се. Той е бог. — Лоуъл заяви това с цялата спокойна самоувереност, която Мишел Фуко ни съветва да свързваме с истинската лудост или истинския здрав разум.
Много ми ое искаше да с«е погледна в огледало..
— В „Тюлейн“ той беш% ли Калки?
Чувствувах кожата си суха. Опитах без успех да се огледам в стетоскопа, провесен през таблата на кре-вата.
— Бил е, без да го съзнава. Или поне така казва. Аз в 'никакъв случай «е подозирах. Вън от лабораторните си занимания беше съвсем обикновен.
— Учил е балет.
— След пантомимата мразя най-много балета. Адът за мен би представлявал наблюдаването на едно безкрайно редуване на Марсел Марсо и Болшой театър. — Лоуъл зае по-твърда позиция, отколкото бих направила аз. Все пак вкусовете нй не се различаваха особено.
— Виждахте ли се с Калки преди 1970?
— Обаждаше ми се. Или Естел ме осведомяваше. Добро момиче. Жал ми е за нея. На Калии също. Тя няма вина, че не е Лакшми.
— Калки е могъл да я уведоми по-рано. Жените обикновено бързо разбират намеци.
— Не е знаел. Как да й каже тогава? Когато е разбрал, че е Калки и вечната му жена е Лакшми, той го е казал на Естел. Помоли ме да й намеря работа, което направих с удоволствие. Няма да разкрия никаква тайна, ако кажа, че от самото начало на магазина сме много близки с Естел.
— Жените — казах аз искрено — я карат много зле 3 този свят.
— Тогава радвайте се, че той свършва.
— Най-малко можехте да се ожените за нея.
— Много е късно. Краят...
— Да, да. Но преди десет години? Тя би се радвала. — Борех се за каузата на сестрите си. Лоуъл започна да губи изискаността си.
— Естел е католичка. Аз не съм. Освен това ми е правена вазектомия10. Не можем да имаме деца. Какъв е «смисълът?