— Ако сам не разбирате смисъла, аз не мога да ви го обясня. Мъжете са големи лайнари. Дайте ми огледало.
Лоуъл ми донесе малко огледалце. Почувствувах се доста угнетена.
— На нищо не приличам. Къде е най-близкият салон на Елизабет Ардън?
— Щяхте да умрете, Теди. Ако не бяхте Съвършен учител, вече да ви няма.
— Ако не бяхте ме упоили, нямаше да се разболея.
— Кълна ви се, че двете неща не са свързани. — Лоуъл страшно искаше да му повярвам, но не можех. По някаква неизвестна причина ме бяха разболели.
По също така неизвестна причина ми помогнаха да оздравея. Внезапно ме заля горещ пристъп или вълна. Лекарството, което току-що ми бе дал, действуваше много бързо. Изведнъж ме обзе еуфория. Почувствувах се пълна с енергия.
— Все пак не разбирам как така се оказах Съвършен учител.
Лоуъл сви рамене. Това може да ое чуе във владенията на X. В. В. Но пък доктор Джайлз Лоуъл обичаше мелодрамата, така че в тях би се чувствувал като у дома си.
— И аз не знам. Калки го е допуснал, когато е чел книгата ви. Още не ми е попаднала, за жалост. Както и да е, сега знам с положителност, че сте една от петимата Съвършени учители. Не питайте как съм разбрал. Просто знам. Пътуването ви в Ню Орлеан доказа правотата на Калки. Вие и аз, и Джералдин сме избрани от самото начало да ръководим Края. Нямаме избор. Само Калки сред нас е свободен да действува, да изненадва. Но, макар и бог, той е длъжен — иска или не — да осъществява несвършващия кръговрат на раждане, смърт, прераждане. Като Вишну, той е бог на Вселената. Като Калки е Вишну, временно облечен в плът и кръв. Христовата история е само друго издание на историята с Калки.
Размахах ръце, за да раздвижа кръвта си и освободя мозъка от лекарството. Левият ръкав на черната копринена нощница се смъкна, като откри синьо-черио петно в извивката на ръката.
— Какво е това?
— Една от серията инжекции. Първата ви сложих в самолета, когато се събудихте. Помните ли?
Обзе ме паника.
— Какъв самолет?
— От Ню Орлеан до Вашингтон. Частен самолет на „Калки ентърпрайзис“. Боя се, че тогава ви събори бо« лестта. Температурата ви се вдигна до 104 градуса.11 Дишането бе затруднено.
Отново ме обзе чувство за нереалност.
— От колко време съм тук?
— Шест дни.
— Боже мой! Трябва да стана! Трябва да говоря с Морган Дейвис!
— Има време. Засега ще говорите ic един човек, -много по-интересен от мистър Дейвис. Уредил съм ви за утре закуска със сенатора Джонсън Уайт в хотел „Мей-флауър“. Говорих и с мистър Дейвис. Той пощуря от възможността да направи интервю с Уайт. Защото идеално се връзва с Калки и материалите ви в „Сън“.
— Доста работа сте свършили, Лоуъл.
— Джайлз.
— Джайлз. Къде ми е багажът?
— Всичко е тук. — Лоуъл се изправи. — Ако имаш нужда от нещо, просто ми кажи. Или кажи на -сестрата.
Дори сега, като седя тук, в заседателната зала на Белия дом, аз пак се затруднявам да подредя елементите на ребуса.
Цитат от Жул Ренар: „Когато забележа нещо абсурдно, това винаги става много по-късно. Не наблюдавам момента, докато го изживявам. Едва по-късно разчленявам всяка подробност от живота <си.“ Това правя сега, след като запазих въпросния живот. Трябва обаче да призная, че голяма част от видяното във Вашингтон и по-късно в Ню И-орк ме порази със своята сюрреалистичност. Но така е трябвало да бъде. „На-мах Шиваях“. Ще се преведе по-късно.
1
Американски политик, известен с консервативните си възгледи и някогашното си участие в каубойски филми. — Б. пр.
2
Калка
3
Организация, чиято цел е да освобождава (и да помага на вече освободилите се) от вредния порок алкохолици. — Б. пр.
4
„Страх от летене“ — роман от американската писателка Ери-ка Иоонг. Опит за .вникване в психиката иа еманципираната американка. В случая „летене“ има определен сексуален смисъл. — Б. пр.
5
Намекът е за романа на Ърнест Хемингуей „За кого бие камбаната“, в който любовните сцени между Робърт Джордън и Мария протичат главно на земята, която „се раздвижва под тях и започва да плува“. — Б. пр.
6
Намек за книгата на Карл Бърнстайн и Боб Удуърт „Цялото президентско войнство“. В нея авторите описват ден след ден премеждията си по времето, когато от страниците на „Уошингтън лоуст“ разобличаваха аферата „Уотъргейт“. В книгата си те твърдят, че често получавали сведения от високопоставен служител в Белия дом, когото условно наричат „Дълбоко гърло“. — Б. пр.
7
Думата е образувана от името на Поли Ана — героиня от американската детска литература, синоним на простодушие и наивност. — Б. пр.