8
„Уайт значи „бял“. — Б. пр.
9
Калки
10
Вазектомия — оперативно отстраняване на сегмент (не по-къс от пет сантиметра) от семеотводните канали на мъжа, с цел стерилизиране. — Б. пр.
11
По скалата на Фаренхайт. Около 40° Целзий. — Б. пр.
2
Ако на другата сутрин, когато се разхождах по „Уискънсин авеню“, някой ми бе казал, че след година време ще работя тук, в Белия дом, щях да... Не, не.
Това именно е оня анализ, който ми бе наредено да избягвам. Ще се придържам към събитията, каквито бяха. Образец ще ми бъде Жул Ренар — човек, който не се впуска в метафори и вайсизъм. „Романтикът, пише Ренар, гледа в голямото огледало и вярва, че е море. Реалистът гледа морето и вярва, че е огледало. Докато праволинейният казва пред огледалото: „Това е огледало!“, а пред морето — „Това е море.“
Във Вашингтон се срещнах с един сенатор на Съединените щати, който искаше да бъде следващият републикански кандидат за президент. Това е праволинейно.
За да продължа линията по най-правия начин, веднага трябва да заявя, че никога не съм обичала политиците. Хабяха твърде много време по телевизията в избягване да говорят по същество и всячески разкривайки личностите си, които би било най-добре да не се разкриват вън от уютните предели на някой „Кивани клуб“ в малък провинциален град. Аз бях известна, защото извърших нещо полезно. Бях летец, чупил рекорди. Рискувах живота си при изпитване на самолети. А никой политик от президента надолу не бе правил никога нищо истинско. Паразитен занаят, мислех си винаги когато сравнявах усмивките им на телевизионния екран.
Сенаторът Уайт бе седнал в едно сепаре на ресторанта в хотел „Мейфлауър“. Сам. По-късно ми казаха, че това било голяма чест за мене. Обикновено сенаторите (особено с президентски амбиции) били наобиколени не само от хора, искащи нещо от властта, но и от собствения си щаб, чиято задача е да вкара със зъби и нокти името на сенатора си във вестниците и лицето му в екрана на телевизора. Това е забележително постижение, като се има пред вид, че всъщност никой сенатор не прави нещо, заслужаващо да се пише за него. Все пак, при общо число сто души, конкуренцията сред сенаторите бе свирепа. За да оцелее, всеки държавник трябва да завоюва поне веднъж годишно тринадесет-четиринадесет секунди от новините в шест часа, за предпочитане гръб о гръб, или още по-добре рамо до рамо с Уолтър Кройкайт — човека, комуто най-много вярва нацията, защото във всяка от вечерите на петте работни дни много приятно чете новините в рамките на седем минути.
Уайт бе ниско дебело човече, с мънички ръчички и крачета и голяма глава. На около петдесет години. Докато отивах към него, той разкри стандартния за всеки политик комплект облечени в бяло зъби — прекалено бели, прекалено лъскави, прекалено равни, — не като изкусните зъботехнически шедьоври, които толкова добре се връзват с калифорнийския пейзаж. Уайт си боядисваше косата. Грешка във всички случаи. Но американските политици имаха склонност да се правят на евтини телевизионни знаменитости. Контактните лещи правеха очите на Уайт по-големи и по-стъклени, отколкото бе искала майката Природа. О, какво удивително творение е човекът! — писа един човек.
Представих се. Сенаторът Уайт се полунадигна в сепарето си и ме полузаслепи с три хиляди бели зъба, докато изтрака приветствието си със стандартен за политика (ще рече, дълбок и леко монотонен) глас. Забелязала съм... не, Арлин бе тази, която ми обърна внимание върху любопитното обстоятелство, че всички останали имитират най-популярния в момента политик. Спомням си, когато сенатори от далечна Калифорния имитираха бостънския акцент на Дж. Ф. Кенеди. През периода, в който оня два пъти роден дръвник от Юга се бе настанил в Белия дом, голям брой сенатори с президентски амбиции имаха изкуствен южняшки акцент. Сенаторът Джонсън Уайт от Мичиган, възпитаник на Юридическия факултет в Харвард, си бе изработил един селяндурски номер, който ми смрази кръвта:
— Кълцаното телешко тука е екстра — заяви той, провлачайки гласните. Тръпки ме побиха. Поръчах кафе.
Докато си пиехме кафето и се изучавахме взаимно, той ми даде напълно ясно да разбера (чрез езика на тялото), че бих могла да стана ако не президентска любовница, то поне полова партньорка на кандидат-президент. Отместих крака си колкото можах по-далеч от неговия. После включих магнитофона. Усмихнах се приветливо. Ако бях мъж, нямаше да мога да си представя нещо по-малко възбуждащо от жена с магнитофон.