— Чувам, че току-що пристигате от Ню Орлеан. — Това бе произнесено с напълно нормален глас. Но Уайт се сети, че е просто народен човек и кандидатствува за президент. — Много шик град — изкудкудяка той. — Екстра се отнасят с хората.
— Така ли? — Показах му, колкото можех по-ясно, че не съм потенциална негова привърженица.
Уайт се отказа от кашата.
— Аз съм голям почитател на Морган Дейвис. — Това бе казано с топлота и искреност, но той всичко казваше топло и искрено. — Мисля, че извърши превъзходна работа с неговите... ъ-ъ издания. Чета редовно „Сън“. Малко радикален за моя вкус. Доста е запален по тия чудаци, дето говорят все за околната среда, но пък е непреклонен по отношение на опиатите. Като мен. Мисля, че вдъхновение свише насочи избора върху вас да разследвате и разобличите престъпната търговия с тях.
— Не опиатите, сенаторе. — Говорех тихо. В отсрещното сепаре пет-шест професионални избиратели се бяха вторачили в нас. Познаха Уайт. Завиждаха ми. — Моята задача е да отразявам Калки и края на света.
Уайт ми се усмихна затворнически:
— Да, да. Аз чета материалите ти, Теди. Роджър1. — Тридесет секунди над Ханой му бе целият стаж в пилотска кабина. Политиците винаги ти говорят на малко име. — Представяш ли си, Теди — и той доби сериозен и обезкуражен вид, какъвто всички президенти се чувствуват длъжни да добиват след разговори с партньора си от Кремъл, — Калки и краят на света ще получат единадесет и половина минути в „60 минути“ а неделната емисия на „Си-Би-Ес“. — Уайт изглеждаше готов да си пререже вените.
— Калки е добър актьор. — Бях хладна. — А въпросът представлява определен интерес.
Недоизказаните истини никога не се схващат добре от политиците.
— Ами тия плакати! — Уайт приличаше на болник. — Знаете ли какво струва да се разпространят двадесет хиляди цветни плаката из цялата страна? Даже Дик Никсън не похарчи толкова през седемдесет и шеста.
— Казаха ми, че вие смятате Калки и доктор Лоуъл за замесени в бизнеса с наркотици. — Взех химикалката си и я насочих към бележника.
— Мислех — каза Уайт, — че главното в материала ви за „Сън“ е обстоятелството, че „Нюорлеанският магазин за декоративни тропически птици и риби“ е фасада на един от най-големите опиатни тръстове в света. Също така мислех, че моят приятел Морган би трябвало досега да ви е казал, че очакваме да позадържите разкритията си до след момента, в който моята комисия проведе първото си заседание в Ню Йорк и извика Кели или Калки да даде показания след две седмици.
Бях смутена от позоваването на Морган. Дали Уайт не бе сключил някаква сделка с него зад гърба ми? Ако е така, това би обяснило защо не успях да се свържа със самия Морган, след като напуснах Лос Анжелос. Всички съобщения преминаваха през смотания Сепърстийн — най-ненадеждиия канал, който може да съществува.
— Джейсън Маклауд ми каза за заседанията.
— Един предан служител на обществото. — Гласът на Уайт някак се пречупи. — Освен това е и единственият чернокож, проникнал някога в хонгконгския филиал на „Чао Чоу“. Без него никога не бихме се добрали до Кели и Лоуъл.
— Защо?
Този обикновен въпрос прекъсна бъдещия президент.
— Защо какво? — Уайт се извъртя, за да ме погледне добре.
— Защо ще си прави човек труда да създава религиозно движение, щом вече е организирал преуспяващ опиатен тръст?
— Защото, Теди — Уайт здраво хапеше думите, докато излизаха от голямата му президентска уста, — религията е освободена от данъци.
— О! — Не знам защо човек автоматично приема, че един кандидат за президент е глупав. През ум не ми бе минавало, че Джонсън Уайт може да се е сетил нещо, което аз не съм. Обаче той се бе сетил. И то много разумно нещо. — Тогава Калки е цял гений, за да измисли това.
— Или Лоуъл. Ние смятаме, че мозъкът е Лоуъл в Ню Орлеан, докато Калки е действуващото лице. И естествено, изпълнител по телевизията. Единадесет минути и половина! — В очите на Уайт имаше сълзи, когато се сети за скъпоценните минути през върхово време, които Калки бе получил, а той не. Въздъхна. После заговори: — Те легализират парите чрез американските ашрами. Представят ги като помощи от чуждестранни дарители. И понеже в Съединените щати всички религиозни движения, които са наистина такива, са освободени от данъци, те си разиграват коня. Същевременно влагат в нови браншове. През миналата година са изкупували недвижимости, стопански дейности, западната част на Северна Дакота. Теди, това е един октопод. И ти трябва да ми помогнеш. И трябва да помогнеш на страната си. И трябва да помотаеш на ония бедни деца, дето ги правят жертви на кафявата захар и на по-лоши неща.