— Мога ли да напиша некролога? — Забавлявахме се с черен хумор.
Морган се задъха (по-добра дума) от удоволствие:
— Не, Брус ще напише некролога. Но ще пуснем твоя снимка в цял ръст с черно кожено пилотско яке, с ботуши, тъжна и сгърчена от мъка. Безутешен пилот...
Обедът завърши при това повишено настроение. Заблязах, че около устните на Морган видимо е започнало да синее и ми хрумна, че „Сън" може скоро да има нужда от нов главен редактор.
Тръгнах пеша през града към ашрама. Разпознаваха ме поради разните телевизионни предавания, в които бях участвувала. Доста хора искаха да говорят с мен за Калки. Той бе поне завладял, ако не запалил въображението на софистицираните нюйоркчани. Трябваше ми час, за да премина десетина пресечки.
Ашрамът се състоеше от три свързани постройки. Фоайе в бежово. Срещу главния вход имаше цветна фотография на Калки в естествен ръст — изглеждаше размекващо хубав. Не, не исках да го пречукат.
Афишите обявяваха митинга: „Калки! „Медисън скуеър гардън“. 15 март. Краят на света!“ Дълга маса бе покрита с безплатни диплянки: „Кой е Калки?“ „След Края“, „Преди Края“. В средата на помещението имаше автомат за раздаване на лотоси. Отгоре му бе сложен списък на печелившите номера от предната седмица. До този момент Лотосовата лотария бе раздала повече от един милион долара. Следователно момчетата и момичетата на Калки вече нямаха трудности при изпълнението на мисията си. По улиците се тълпяха около тях. Всеки искаше да изтегли печеливш лотос.
Секретари, мъже и жени, носеха наукологически усмивки под пусти от медитация очи. Те направляваха движението. Влизаха и излизаха любопитни, разпитваха за заниманията, купуваха билети за митинга в „Медисън скуеър гардън“, вземаха лотоси. Радиоуредбата дънеше „Сърджънт Пепър“.
Представих се на огромен младеж с брада и счупен преден зъб. Той ме позна. Засия. Или заискри.
— Теди Отинджър! Пранам! Пранам! Каква чест! Какво удоволствие! Току-що ви видях в утринната програма. — Не се побираше в кожата и на двама ни от религиозен естаз. — Веднага ще ви заведа горе. Доктор Лоуъл току-що пристигна. А сега и вие сте тук! Двама Съвършени учители! Каква радост! Нямам търпение да дочакам Края! —Да, точно така каза. Изкуших се да по интервюирам начаса. Като говореше за края, дали се виждаше мъртъв? Или виждаше как небето се отваря и от него се спуска стълба? Или просто смяташе, че щом дойде трети април (датата още не бе разкрита), човешката раса ще стане по-добра? Съжалявам, че не анализирах истински в дълбочина или плитчина някой типичен калкист от миналата година.
Преведоха ме през различни канцеларии, съоръжени е най-модерни апарати за връзка. Телетипни машини бълваха шифровани ленти. Компютри събираха и изваждаха. Мъже и жени с вид на хора, които си разбират работата, обслужваха машините спокойно и внушително. Водачът ми ме остави пред вратата, от която бронзова табела обявяваше: „Съвършен учител“.
Почуках и влязох. Джайлз се бе излегнал на едно канапе и говореше по телефона. Като ме видя, каза в слушалката:
— Съвършеният учител Теди Отинджър току-що влезе в стаята. — Последва пауза, после се обърна към мен: — Лакшми ти праща специални .поздрави. — Когато свърши разговора с Катманду, Джайлз скочи на крака. Беше пълен с енергия и възбуда. Показа ми образец от последния афиш за мероприятието на Калки в „Медисън скуеър гардън“.
— Шик ли е?
— Много — казах аз. И си беше. „Калки“ и "Краят" най-отгоре. След това се изброяваха четири рок-състава. Не съм почитателка на рока, но Джайлз ме увери:
— Сензационни са! Невиждано нещо! Осем златни плочи общо! Ще продаваме плочите им в „Гардън“ заедно с новата тепсия, на която записахме словото на Калки за края на света, акомпанирано от флейта и цитра.
Удостоена бях с честта да наблюдавам Джайлз в още една метаморфоза. Сега той беше мистър Шоу-бизнес. Крачеше нагоре-надолу из стаята. Говореше за касови сборове. Рекордни продажби. Телевизионни реклами. Аз почти (почти, но не съвсем) пожелах доктор Ашок да се завърне. Междувременно служителите влизаха и излизаха, показваха му разни документи:
— За парафиране, Съвършен учителю.
Накрая Джайлз каза на секретарката в предния кабинет да не го свързва с никого освен с Катманду.
— Та как мина обедът със сенатора Уайт?
— Готви се да подведе под отговорност Калки. Иска да ви затвори и двамата като търговци на наркотици.