— Бедният Джони. Главата си дава за едно заглавие. Кога ще провежда тия заседания?
— Другата седмица, веднага след митинга.
Джайлз се намръщи. Вече не беше мистър Шоу-бизнес.
— Ще трябва някак да го озаптим.
— До след трети април?
Джайлз кимна.
— Май се налага да нахлузим мислещите шапки. Господи, ти си привлекателна, Теди. — Погонихме се малко из стаята. За щастие адреналинът му, а не сърцето, бе моторът на това преследване и той скоро се отказа. Свлече се на канапето.
Аз седнах целомъдрено в стол с облегалка. След цял ден в салона на Ардън отново приличах на себе си. Сухотата на кожата и косата я нямаше. Чувствувах се добре. Сега бях Теди Отинджър, пленителната журналистка,
— Сенаторът Уайт е убеден, че това религиозно движение е само фасада на опиатния тръст.
Джайлз щеше да се изсмее, ако не му бе свършил въздухът от гоненицата.
— Обърни словореда и ще си по-близо до истината.
— Наркотиците са фасада на Калки?
Но Джайлз млъкна, както всеки път, когато се засегнеше тема „А“. Неохотно се прехвърлих на тема „Б“:
— Опитвагм се да видя смисъла на всичко това, Джайлз. — Държах се страшно непринудено — един номер, научен, докато гледах как Арлин прави телевизионни реклами. — Защо, щом светът ще свърши на трети април, всички сте се втурнали да продавате билети, плочи, да печелите пари?
Пръстите на Джайлз решеха малкото му останали сиви кичурчета коса.
— Ние — а това ще рече и ти — сме натоварени с божествена мисия. Пратени сме на земята в това време, за да пречистим хората, да им помогнем да постигнат вътрешен мир и покой, така че когато започне новият цикъл, да могат да се преродят като брамини и така да се възстанови изначалният златен век. — Тези глупости се точеха гладко като пчелен мед.
— Чувам какво казваш, Джайлз. — Изобразих още по-дълбока искреност. Сама се чух как говоря като сърфист от Малибу, обсъждащ начините да постигне духовно равновесие. — Но все пак това нищо не значи за мен.
— Теди, никога нищо няма да значи за теб, ако не приемеш истината, че душите ни се раждат и прераждат в безкрайността. Ето защо сме хукнали да продаваме билети, плочи ...
— Има и много пари в това мошеничество. — Замених искреността с грубост.
На Джайлз това му се видя смешно.
— Много пари! Трябва да ни видиш балансите! До гуша сме в дългове. Имаме и друг проблем благодарение на Джони Уайт.
Джайлз отвори една врата зад бюрото си. На дълга маса в съседната стая десетина млади мъже с уморен вид изучаваха счетоводни книги, смятаха с електронни калкулатори. Погледнаха ни с неудоволствие
— Ревизори — каза Джайлз. — От Данъчното управление. Как върви, мистър Прегър?
Мистър Прегър бе мъничък, кафяв, приличен на щурец човечец. Седеше в началото на масата.
— Напредваме, доктор Лоуъл. Не се безпокойте. — Гласът не беше дружелюбен.
— Надявам се, не сте се уплели много, мистър Прегър.
— Тъкмо напротив, доктор Лоуъл.
Джайлз затвори вратата.
— Прегър е правителствен ревизор номер едно. Нещастник. Намери си майстора. Нали нямаш нищо против да се погрижим за сигурността ти?
Трябваше ми време, за да възприема това ашоковско превключване на темата.
— Телохранител?
— Няма да те безпокоят. Но ще бъдат на поста си двадесет и четири часа в денонощието. Затова сме ти ангажирали стая в хотел „Американа“. Пригоден е към изискванията за максимална безопасност.
— Защо?
— Маклауд е в града. По-добре е да си на сигурно място, Теди, отколкото...
— Ти никога не посочваш убедителна причина; защо ще ме преследва Маклауд. — Не допълних, че Джайлз Лоуъл трябваше да даде убедителни обяснения за всичко. Той лъжеше е лекотата, с която птичките пеят.
— Маклауд преследва всички ни. — Джайлз изведнъж заприказва двусмислици. — Тема „А“ пак се показа на хоризонта.
— Той знае ли, че си доктор Ашок?
— Как би могъл да знае? — Джайз навлезе в ролята си на доктор Ашок. — Аз съм майстор на маскировката. Помните ли, скъпа мадам Отинджър? Тоя нарк няма и представа, че приятелски настроеният му колега от Непал, доктор Ашок от ЦРУ, е също и главният му дивеч в Ню Орлеан, доктор Лоуъл.
— Тогава — казах аз — Маклауд е доста по-тъп, отколкото изглежда.
— Това често се случва. Във всеки случай, пази се от него. А сега добрите новини. Джералдии пристигат утре. — Зарадвах се. Тя ми бе липсвала. Няколко пъти я сънувах. Калки не го бях сънувала нито веднъж.. Какво ли, чудех се, можеше да означава това? Нищо или нещо? В съня започват... всички неща.