Джайлз ми даде кабинет в ашрама. На вратата пишеше „Съвършен учител“. Запознаха ме с най-различни мандали. Чувствувах се измамница. Те всички така се радваха, че ме познават.
— Да имаш възможност да говориш със Съвършен учител, е като благословия — каза едно момиче със светнали очи.
Измъкнах се от ашрама. Минах към Брус Сепърстийн в редакцията на „Сън“. Там поне никой не смяташе, че е благословия да ме познава. По-скоро мислеха, че е проклятие.
— Искам да ти кажа, Теди, че е много тежко да се скъсвам от работа по твоите материали, а после цялата слава обираш ти. — Брус сърдито изсумтя. След това ми даде писмата от моите почитатели. Повечето бяха християни-фундаменталисти, които се молеха за мен, докато съшиваха качулките, палеха кръстовете, планираха погромите си.
Едно писмо ми донесе голямо удоволствие: „Не мога да не кажа: „Добре изпипано, Теди!“ Изреченията ти всеки път слагат пръст в раната. Писането ти е една мечта. Винаги твой, Хърман Виктор Вайс.“
Повечето южнокалифорнийци не обичат Ню Йорк. По този въпрос държах страната на мнозинството. Първо, времето беше винаги угнетително освен през есента. За нещастие никога не съм ходила в града през този сезон, така че се видях принудена да приема на вяра нюйоркската есен, както се казва в песента, и трепетите на първата нощ. Загадъчна фраза. Намек за прелъстяване на девственица?
Март бе студен. Ветровит. Сив. Цялата синева си беше отишла от небето. Облаци и смог похлупваха остров Манхатън като целулоидна камбана. Вятърът носеше парчета вестници. Всичко, което можеше да се счупи и изкриви, бе счупено и изкривено, поне додето стигаше погледът. Боклуците не бяха прибрани от няколко седмици. Боклукчиите стачкуваха — за пари и обществено признание. На тяхно място бих емигрирала.
Въпреки времето, калта, неуюта аз се намирах в чудесно настроение. Бях с Джералдин и приповдигнатото настроение от високо издигащите се планини донякъде се бе върнало. Тя също живееше в хотел „Американа“. И също имаше дискретен телохранител. Общо взето, бях по-скоро доволна, задето постоянно ме следваше огромен негър в пуловер с висока яка, снабден с портативна УКВ станция. Имаше някакво усещане за опасност по улиците. Искам да кажа, ако човек ходи пеша, а аз постоянно ходех пеша. За разлика от повечето южнокалифорнийци предпочитах ходенето пред колата.
С Джералдин се срещнахме в главното фоайе на хотел „Американа“. Беше облечена като членка на „Juni* or League“2 от Кънектикът, от типа, дето може да се види само — или поне аз съм виждала само — в списания като „Град и село“. Макар Източният бряг и социалните му порядки да бяха загадка за мене, обичах да чета светските хроники и да гледам снимки на сватби, изложби на коне, безгрижен живот сред масички в стил Хеплуайт и ловни кучета със златист косъм. Много бях наясно и с Джералдините, и с Кънектикът.
Прегърнахме се.
— Радвам се да те видя, Теди! — Беше самата топлота. Хареса ми, че миришеше леко на сандалово дърво — миризмата на Калки. Помислих си дали не е прелъстил и нея. И ако я е прелъстил, дали това ме засягаше? Да, засягаше ме. Но мотивите бяха доста оплетени, меко казано, и мина известно време, докато се ориентирам. Междувременно бяхме заедно. Намирах се на шестото, ако не на седмото небе, когато закусвахме в „Американа“. Телохранителите ни седяха на отделни маси близо до вратата.
— Не можех да понасям Непал и минута повече. — Гласът на Джералдин прозвуча невесело. — Накрая Калки ми каза да си ходя. Държа се много мило.. Но аз се чувствувах ужасно виновна, задето ги изоставям с Лакшми. Разбираш ли, ние си бяхме затворници в ашрама, докато най-накрая Калки се обади в Делхи на министър-председателя. Калки наистина го обичат в Индия. Както и да е, индийското правителство сплаши непалците. И ми позволиха да напусна страната.
— Кога идват Калки и Лакшми?
— Веднага щом Джайлз им намери безопасно място тук.
Пиех леден портокалов сок, който имаше вкус на химикали. През миналия март никой американец не би си дал труда да изстиска портокал.
— Кой мислиш би поискал да убие Калки? — Правех се, че си нямам собствени теории по въпроса.
Джералдин въздъхна:
— Съпернически религиозни групировки. Ние прибираме всичките пари или поне те така казват. От друга страна, Джайдз твърди, че сме разорени. Де да знам. Знам само, че Калки е популярен навсякъде из Азия. Странно, иали? Колко лесно индуиетите възприемат превъплъщението на Вишну в един бял американец. Те възприемат също и идеите за Края. Но, от друга страна, милиони от тях са пред края си, така или иначе. Искам да кажа, че половината население умира от недохранване.