В основата й дребен мъж с брада надзираваше сглобяването на сложна апаратура. Джералдин ме представи на професор Лудвиг Йоси. Той бе получил Нобелова награда за изолиране на най-малката (по онова време) проявна форма на енергията — кварка. Преподаваше в Лозана. Известно време изучавал Веданта. Наскоро бе възприел Калки като последно въплъщение на Вишну. Доколкото професор Йоси бе първият учен, присъединил се към Калии, разнесе се учуден вестникарски шум. Той, разбира се, приятно контрастираше с всичките рок-звезди, вярващи в Калки. Човек би казал, че тези артисти до един играят под свирката на Края. Професор Йоси говореше английски с акцент.
— Мисля, че няма да има засечки. Картините трябва да са красиви.
— Кога точно ще се раздели атомът? — Джералдин бе под напрежение. По онова време всяко споменаване разбиването на атом ми действуваше обезкуражаващо.
— Ще включа веднага щом Калки даде точната дата за края на века на Кали. Тогажа ще можем да наблюдаваме самото разпадане на атома върху специално конструиран екран, точно над главата му. Цветовете трябва да бъдат ярки и внушаващи благоговение. Ще бъде драматично целият свят да види мощта на Вишну да създава и руши.
Почувствувах се зле. Ако тия хора бяха толкова луди, колкото започвах да си мисля, че са, машината на професор Йоси нямаше да причини разпадането само на един атом. Щеше да протече верижна реакция. Маските щяха да паднат. Целият овят щеше да бъде обгърнат от ядрен пожар. Попитах, колкото е възможно по-безгрижно, дали няма опасност от верижна реакция.
Професор Йоси не хареса въпроса:
— Положително не. Този път ще бъде проба, предупреждение. На хората трябва да се даде възможност да се пречистят. По-късно, разбира се...
Джералдин го прекъсна, сякаш уплашена да не каже твърде много:
— По-късно Калки ще направи, каквото трябва да направи. Изведнъж тя посочи към пирамидата зад нас. — Ето го и него!
Професоо Йоси и аз се обърнахме, и двамата, почти очаквайки да съзрем Калки. Но Джералдин сочеше горната част на огромната статуя на Вишну от стиропор. Окачени на скрипеца, коронованата глава и горната част на трупа (с четири ръце) бавно се спускаха, за да се съединят с долната част, която вече си бе на мястото зад пирамидата.
Мълчаливо наблюдавахме как двете части се съединяват. Ефектът е лошото осветление бе призрачен, ужасяващ. Аз внезапно изоставих Джералдин и прекарах останалата част от деня в магазина на Ф. А. О. Шварц, купувайки играчки.
2
В осем на другата сутрин телефонът зазвъня. Събудих се с мъка. Пак бях взела валиум. Поради постоянните мерки за сигурност опастността от Джейсън Маклауд (ако я имаше), от китайските наемни убийци (ако ги имаше), от края на света (ако предстоеше), нервите ми бяха опънати, както често споменаваше X. В. В., до краен предел.
— Кой се обажда? — Вече не казвах „ало“.
— Джералдин. Калки пристигна. На кораба сме. Казва се „Нараяна“. Чакаме те. — Даде ми адрес на „Ийст ривър“. Казах, че пристигам веднага.
Сипах нескафе във водна чаша, налях гореща вода от чешмата и изгълтах получената помия. Обикновено съм ранобудна. Но не и в оная сутрин. Първо, още бях замаяна от валиума. Второ, чувствувах, че съм сънувала много, а не можех да си спомня един единствен сън. Това бе винаги лош знак. Реших да отида пеша до кораба, за да проветря главата си с обилния въглероден окис.
Утринта бе студена. Небето — мрачно. Пролетта закъсняваше. Докато вървях на изток по Петдесет и седма улица, наблюдавах жълторобите апостоли на Калки да си вършат работата. Правеха впечатление. Първо спираха някой добре облечен човек от ония, които обикновено са готови да обиколят квартала, за да избягнат срещата със събиращите волни пожертвования за бог, за който и да е бог. После го прикоткваха — него или нея. Диплянките обикновено биваха приемани. Книжните лотоси се приемаха винаги. Дори заможните бяха привлечени от Лотосовата лотария. Всъщност цялата страна разграбваше петъчните вестници, които обявяваха кой какво е спечелил.
„Нараяна“ се оказа нещо подобно на „Куин Мери“, която сега тъжно седеше на сушата при Лонг бийч. Никога не се бях качвала на голям кораб, но реших, че океанските лайнери от времето преди реактивните самолети са били нещо като „Нараяна44.