Както винаги — строги мерки за сигурност. Въоръжена охрана на брега. Въоръжена охрана на палубата. Близката околност гъмжеше от нюйоркски полицаи, както и (навярно) от цивилни агенти на хиляда и едната шпионски служби. След дълъг разговор по радиото с някой вътре в кораба бях допусната да се кача. Трапът застрашително се люшкаше напред-назад от вятъра.
На палубата ме обискираха други от охраната. След това ме въведоха в обширен хол или салон. Вътре вече нищо не напомняше, че това е кораб. Имаше свещници, мраморни камини, синьо-зелени гоблени, самаркандски килими. Всичко напомняше малко на „Сан Саймиън" — мегаломанския замък на Уилям Рендълф Хърст4, сега музей.
Седнах на края на един от облечените в дамаска столове, донякъде поразена от „Нараяна" (още едно от имената на Вишну: „Движещ се по водите". Скоро при мен дойдоха Джералдин, професор Йоси и десетина непознати мандали.
Джералдин и аз се прегърнахме, сякаш не бяхме прекарали предишния ден заедно.
— Калки е тук! — прошепна тя. — На кораба е!
— Знам. Ти ми каза. — Внезапно ме обзе любопитство. — Как е минал през митницата? — Можех да си представя предполагаемия търговец с опиати, претърсван от нарковете — всяка гънка проверена, докато целият багаж минава на рентген и се души от огромни елзаски кучета. После си представих предполагаемия бог да се вози по — може би беше Уолстрийт — с тонове хартиени спирали и конфети, хвърляни от прозорците на небостъргачите, докато той стои изправен в открита кола и маха на тълпите, както Линдберг и Амелия все още правят в старите кинохроники.
— Просто се промъкна. Митничарите проявиха разбиране. Никой не искаше да се вдига шум. Този кораб — добави тя — е третата по големина яхта в света. Джайлз я купи миналата седмица от името на „Калки еитърпрайзис“.
— Плати ли я? — попитах. Такава подробност Морган в „Сън“ щеше да иска да узнае.
Джералдин се усмихна:
— Първоначалната вноска е достатъчна, като се има пред вид... — Да, тя наистина смяташе, че на света му остават само двадесет и един ден. Броим дните като пред Коледа, помислих си. Доволна бях, че съм изпратила няколко интересни играчки на децата.
Прозвучава гонг. После Джайлз Лоуъл се вмъкна в хола. Поклони се дълбоко на всички ни, събрал ръце в индийско приветствие. Отговорихме му. Докато се пранагмосвахме, влязоха Калки и Лакшми.
Почти не можах да позная Калки. Носеше модерен кафяв костюм от ангорска вълна. Много повече го харесвах в минзухарената му роба. Но Лакшми бе очарователна в костюм на Сен Лоран, който сигурно й е струвал цяло състояние в магазина на Саке или от където го е купила (в рускоселски стил и пауново синьо — един цвят, за който винаги съм умирала, но не мога да нося, защото собственият ми тен убива синьото, което пък за отмъщение унищожава мен).
_ Шанти! — Калки благослови с ръка. Прегърна ме братски и за момент премалях от миризмата на сандалово дърво и русо. Лакшми не ме прегърна, и по добре, защото две дози от толкова русо щяха да ме изкарат от релсите, дори на морското равнище.
После Калки и Лакшми седнаха един до друг на канапенце за двама, докато ние, останалите, се настанихме (в полукръг около тях. Джайлз остана прав.
— Аз вече съм докладвал на най-висшия от висшите — обяви той с малко ашоков глас. — Положени бяха безчислени усилия не само да ни дискредитират, но и да ни уплашат. И тук, и в Катманду. И все пак ние ще упорствуваме. Това е така сигурно, както и че ще възтържествуваме. За нещастие една трета от билетите за /митинга в „Медисън скуеър гардън“ се намират в ръцете на спекуланти, които продават най-хубавите места на първите шест реда за хиляда долара парчето! — Всички се зарадвахме да чуем това. Но Джайлз бе възмутен. — Не ние прибираме парите, а билетните посредници. Може би ще трябва да предприемем съдебни мерки. — Това ми се стори малко непоследователно. В края на краищата ако след три седмици време...
Най-накрая Джайлз приключи ковчежническия си отчет. Всички погледнахме очаквателно към Калки. Той бе приветлив, благ:
— Радвам се отново да ви видя всички. Надявам се, не сте имали много неприятности. — Беше се отпуснал до равнището на простосмъртен. Замълча и погледна не към нас, а към обувките си. За момент изглеждаше, като да ни е напуснал. Тогава Лакшми му пошепна нещо в ухото и той се върна. Атманът (душата) бе пак ача (тук).
— В следващите няколко дни ще има най-малко един сериозен опит за покушение върху живота ми. — Калки все едно обсъждаше действието на някаква машина. — Не го приемайте сериозно... — Той внезапно се ухили и кръстоса крака с изпънати пръсти като танцьор. Беше страшно привлекателен. Получих пристъп на световъртеж. — Аз знам бъдещето, както знам и миналото. Обаче погледът на тези очи е ограничен. — Той докосна клепачите си така безучастно, сякаш бяха чифт крушки. — Не мога да ви кажа какво ще стане през следващите няколко дни. Де да можех. Мога само да предвидя възможни комбинации. То е като да хвърлиш зар. Да се надяваме, че Джим Кели няма да хвърли епек, защото, докато съм настанен тук — той прокара ръце по гръдния си кош, — мога да бъда убит.