— О, не! — Това бе произнесено не от Лакшми, а от Джералдин. В главата ми светна искра. Джералдин бе влюбена в съпруга на най-добрата си приятелка. Ревнувах. Но кого? Предполагам, ревнувах всички тях. Представих си бъдещето — нещо като турски харем, и ние трите припкаме наоколо със звънчета на палците в очакване господарят ни да пристигне, за да направи избора си за нощта.
— Не се безпокойте. — Калки ни утешаваше. — Ако трябва да напусна тялото на Джим Кели, аз ще взема друго тяло и векът на Кали ще свърши точно навреме. Тези от вас, които вярват в мене, които устоят на изкушението, ще продължат в следващия цикъл или преродени, или каквито сте си. — Калки за първи път изрично обещаваше на някои от нас лично да оцелеят след края на ерата на Кали.
И сега:
Какво всъщност си мислех в онази студена утрин на борда на „Нараяна“? За да отговоря честно (както бе поискано от мен), трябва да кажа, че не знам. Толкова неща се случиха оттогава. Сега цяла съм обърната назад и не мога честно да кажа какво съм могла да видя напред тогава. Мисля (може би греша, но кой е в състояние да го докаже), бях започнала да възприемам по един подсъзнателен начин, че след трети април нямаше да съществува повече човешка раса, с изключение на няколко от нас, избрани от Калки. В същото време съзнателната част на мозъка ми напълно игнорираше подсъзнателната. Аз продължавах да си правя планове за бъдещето. Бях се срещала с един редактор в „Дъблдей“ скоро след появяването на Калки в „60 минути“. Избрах много разумно деня, защото Калки направи сензация. „Си-Би-Ес“ излетяха на 36,3 точки по оценъчната система на Нийлсън — най-високо постижение за предаване по това време на денонощието. Калки и Краят бяха направили впечатление на цялата страна. Спомням си как редакторът отначало не беше убеден в стойността на книгата, ако светът не свърши според програмата. Накрая и двамата се съгласихме, че независимо от това какво ще стане или няма да стане, историята е много привлекателна. Попита ме кой да напише книгата. Казах, че от Б. Сепърстийн и X. В. Вайс аз бих взела (ако щете вярвайте, ако щете не) Вайс за мой анонимен съавтор. После замислих да видя децата. Оставих Арлин да направи резервации за Великден в хотел „Прин-сесм — Акапулко, откъдето Хауърд Хюз започна „охладителния“ процес, който трябваше да завърши в облаците над Хюстън. Лично аз бих предпочела да умра пред приборите на реактивен самолет... Сама, разбира се. От инфаркт. С две думи, продължавах да мисля за бъдещето. Но сънищата ми бяха тревожни.
Джайлз отново взе думата, за да ни затормози с още подробности:
— Ревизията от Данъчното управление е във втория си месец и те са, щастлив съм да заявя това, така объркани от нашите финанси, както съм и аз. — Задължителен смях. Всеки знаеше, че Джайлз никога от нищо не се обърква. Калки изглеждаше отчужден, атманът готов за отлитаме.
Тогава професор Йоси се обади за пръв път:
— Ще бъдете ли така добър, доктор Лоуъл, да ми обясните защо данъчните ви власти така заядливо упорствуват в разследването на една религиозна група, която според законите на вашата страна е напълно освободена от каквито и да било облагания? — В епохата на Кали имаше малко неща, които един швейцарец, бил той и атомен физик, да не знае за данъците.
— Ние сме надлежно организирана и официално регистрирана религия. Ерго, освободени сме от данъци. — Доктор Ашок се стремеше към всекидневието, докато Джайлз разсъждаваше върху индуизма. — Въпреки това, поради някаква тайнствена причина, правителството на Съединените щати страда от болезнената амбиция да докаже, че и ние — като глупците на преподобния Сън Муун — сме финансирани от определена чужда държава, чиято цел е премахването на великата република — обект на заслужена световна завист. Коя друга нация има толкова стотици хиляди предани, чудесни тайни полицаи във всяко кътче не само на първия, втори и трети свят, но и във всеки град, градче и село на собствените ни обични Съединени щати? Коя друга нация е направила от себе си световна империя не толкова чрез силата (или продажбата) на оръжието, колкото чрез изобретяването на многонационалната корпорация, която официално не е подчинена на някоя земна нация, а неофициално е креатура на принадлежащи към управляващата класа на САЩ държавници и частни лица. Коя друга нация... — Джайлз беше подкарал здраво. Не че не говореше глупости.