— Кой — попитах — е Шива?
Калки ми отговори е различен от собствения си глас. Глас дълбок, суров, съскащ:
— Няма разлика между Шива, който съществува като Вишну, и Вишну, който съществува като Шива.
— Вие сте едно и не едно и също?
Известно време яздехме мълчаливо. Не можех да видя очите му, но предположих, че той отново не си е у дома.
След това започна да напява:
— Аз съм богът на песните, богът на жертвите. Аз. съм дух. Аз съм върховният бог. Само аз бях преди всички неща, и аз съществувам, и аз ще бъда. Нищо друго не ме превъзхожда. Аз съм вечен и не съм вечен, зрим и незрим. Аз съм Брама и не съм Брама. Аз: нямам начало, среда или край. Познайте ме и не ще загинете. Друг път няма. — Напевите свършиха. Калки се обърна към мен, очите — сляпо синьо сияние. — По време на края аз ще унищожа всички светове. Аз съм Шива-унищожителят.
Яздехме край нещо, наричано „Кръчмата на поляната“. Спрях коня. Уплашена? Да. Готова за бягство? Не знам. Но Калки отново бе възвърнал своето аз. Поне онова аз, към което най-много бях привикнала.
— Отговори ли ти Шива?
— О, да. Плашещ бог, нали?
— Той е моето смръщване, Теди. Да се надяваме, че няма да има нужда да се намръщвам. Като Вишну, аз само се усмихвам. Като Вишну, аз съм хранител.
— Не звучите, като да се готвите да съхраните кой знае колко на трети април.
- Ще съхраня най-доброто.
Макар да не вярвах, че Калки е Вишну, сега бях сигурна, че той го вярва. И така, за да си свърши работата на земята, бог отново бе сред нас. Доколкото специално този бог олицетворяваше древните блянове за смърт и прераждане, той би могъл и да възтържествува. Но как?
Верижна ядрена реакция. Не можех да измисля нищо друго. Чудех се дали да предупредя, полицията, .„Сън“, сенатора Уайт. Но не направих нищо. Дори не казах на Морган за признанието на Калки. Той и така щеше да научи. „Опиатният месия е разкрит“. Това щеше да е заглавието в „Сън“. Ако не друго, човек поне винаги знаеше какво да очаква от журналистите. Как обаче, чудех се аз, щяха да отразят края на света?
1
При радиовръзка американските пилоти казват „Роджър“, което означава „прието“ („йес“ като едносрична дума може да не се чуе ясно при паразитен шум). — Б. пр.
2
Благотворителна организация. — Б. пр.
\
3
Калки
4
Американски издател и политически деец (1863—1951). — Б. пр.
3
Сутринта на петнадесети март имаше снежна буря. Лежах в леглото и гледах как снежинки се блъскат в прозореца. Допрял се до затопленото етъкло, снегът се превръщаше във вода.
Позвъни ми Арлин. Тя беше страстна поклонничка на Калки:
— Станах в зори да видя това специално предаване в „Добро утро, Америка“. Арлин, не си виждала нищо по-прелестно, казах си. Господи, той е неотразим! Краят! — Арлин отдаде своята дан на националната шега като произнесе „Краят“ с повишаваща се интонация. Всеки хуморист в страната вече си имаше собствен начин да произнася „Краят“. Беше сигурно средство да се предизвика смях. Един от телевизионните хумористи всеки път, когато се споменеше Калки, се правеше, че стреля. Цялата работа бе подходяща за смях. И въпреки'това, дори още по-преди, смехът беше притеснен. Все пак доста хора бяха посетили ашрамите. Прочели диплянките. Видели Калки по телевизията. Дали вярваха в него, или не, не беше важно. Независимо от това кой или какво беше Калки, ставаше нещо много необичайно. За нещастие в печата не се правеха почти никакви сериозни анализи на явлението Калки. Що се отнася до 15 март, тема на деня бе дали президентът ще смени вицепрезидента. Предполагаемият край на човешкия живот не бе достоен за внимание въпрос.
— Слушай — каза Арлин, — дай малко информация като вътрешна. Какво се готви да направи? Какво е замислил?
— Не знам. — Говорех мъгляво. — Просто някаква проповед, предполагам. — Кръвта ми все още се вледеняваше от мисълта за онова, което ми бе казал в Сентрал парк. Няколко подобни бележки по националната телевизия — и паниката щеше да е всеобща.
— Много си подла. Знаеш и не искаш да ми кажеш. Добре де, кажи му, че според мен е сладур и страшно го харесвам. — Арлин беше пристрастена към жаргона на своята младост. — Пуфенце — добави, като мило се зачисли към периода на Втората световна война, през който тя е развличала войниците, а аз се бях родила.
— Той каза, че също те харесва.
Арлин беше възхитена:
— Телата ни са на една вълна, нали разбираш? Четох му хороскопа. Допълваме се един друг. И му кажи, не довечера организирам събрание, посветено на него, и че всички ще насядаме и ще го гледаме на екрана, защото той е най-голямото нещо, дето е поразявало Холивуд Х.илз, Откакто оня, как му беше името, ходи по луната.