Выбрать главу

Арлин не беше далеч от истината. Не само целите Съединени щати, но и оная част от света, която имаше късмет да бъде във връзка с „Телстар“, настройваше апаратите си, за да наблюдава (на живо от „Медисън скуер гардън") как Калки обявява края на ерата на Кали.

Самият „Медисън скуеър гардън" бе в обсадно положение през целия ден. Всички входове се охраняваха от конна полиция, а улиците към „Гардън" бяха претъпкани. Само на Осмо авеню се смяташе, че има около петдесет хиляди души, очакващи да зърнат Калки. Трябваше ми (и на телохранителя също) цял час, за да проникна в „Гардън“, да се добера до командния пункт на Джайлз, гледащ .към Осмо авеню.

Като пристигнах, една изтормозена секретарка (осем телефона въобще не престанаха да звънят) ми каза, че Калки още не е дошъл, а Джайлз отговаря на въпроси в пресцентъра.

Докато гледах към тълпата долу, си спомних нещо, което баща ми беше казал за Амелия Иърхарт. Завел я на футболен мач в ЮКУ. Амелия не била запалянко. Баща ми бил. В най-напрегнатия момент на срещата, когато някой направил тъчдаун и всички били на крака, викащи, окуражаващи, дюдюкащи, Амелия попитала баща ми: „Какъв цвят е тълпата?“

Пресцентърът в „Гардън“ бе точно зад пирамидата на която щеше да седне Калки. Между пресцентъра и пирамидата стоеше колосалната синя, стиропорна статуя на Вишну с четири разперени ръце и намусено лице под висока корона.

Джайлз бе седнал на едно бюро. Най-малко сто журналисти се блъскаха в помещението. Луминисцентните лампи отгоре ни правеха сини като Вишну. Всички говореха едновременно. Най-после един журналист бе чут:

—    Вярно ли е, че мистър Кели, който се нарича Калки, никога всъщност не си е променял името по установения от закона ред? Бихте ли коментирали това?

Подходящо за случая. Джайлз се почувствува в стихията си. Но той си беше роден (ще рече непринуден) лъжец. Отговори несъразмерно продължително.

—    Бихте ли казали нещо — обади се висока чернокожа дама от „Вилидж войс“ — за комисията на сенатора Уайт и предполагаемото му намерение да разследва „Калки ентърпрайзис“ и техните предполагаеми връзки с опиатната търговия в Азия и другаде по света?

Изведнъж тази претъпкана задимена стая стана толкова тиха, че чух шумоленето на климатичната инсталация.

Джайлз беше великолепен:

Като всички добри американци, ние в „Калки ентърпрайзис" сме задължени на Джонсън Уайт и на безкомпромисните разследвания на комисията му. Ако някога е имало велик американец, това е Джонсън Уайт и ние в „Калки ентърпрайзис44 заслужено се възхищаваме от усилията му.

Това постигна очаквания резултат. Всички бяха объркани.

—    Сенаторът Уайт казва, че възнамерява идущата седмица да призове Калки като свидетел. — Черната дама упорствуваше. — Ще подкрепи ли мистър Калки усилията на комисията?

—    Слава богу, Калки подкрепя всички нас, през цялото време и винаги. — Джайлз бе започнал, както изглежда, продължителна ария. За нещастие останалите журналисти започнаха да се съживяват.

—    Подведен ли е под отговорност? — попита един.

—    Не.

—    Какво е финансовото състояние на „Калки ентърпрайзис“? — попита друг.

—    Задайте този въпрос на Данъчното управление. От няколко седмици най-добрите им ревизори се занимават със счетоводните ни книги. Това не е за публикуване — Джайлз отново владееше положението, — но те няма да свършат работата си преди края на света.

Джайлз се изсмя високо и самотно. Хората от печата не знаеха как да реагират. До мен внезапно се появи Брус Сепърстийн. — Здрасти, Теди — подсмъркна той. После попита Джайлз — кога точно ще свърши светът?

Отговорът на Джайлз бе сдържан:

—    Тази вечер Калки ще говори на града, на света, на космоса отвъд. Той ми каза, че тогава ще ни съобщи точната дата.

Брус и аз напуснахме пресцентъра. Осветлението над местата за публика бе включено. Разпоредители се щураха по пътеките, подготвяйки се за пристигането на публиката. Телевизионните екипи бяха по местата си, точно срещу пирамидата. Навсякъде имаше охрана. Пред пирамидата беше приготвена сцена за звездите на рока. Техници настройваха микрофоните. Извисяващата се статуя на Вишну бе по-заплашителна от всякога. Брус помоли да му обясня статуята. Изглеждаше по-малко смотан от обикновено.

—    Ами едната ръка държи тояга, а другата ръка държи свещения лотос...

—    Докато останалите две пребъркват джобовете на вярващите. Знаеш ли, Теди, мисля, че тайно си си сменила вярата. И Морган така мисли.