— Грешите и двамата. „Христовият учен“ е моят пастир и личен лекар.
— Сработваш ли се с Калки? — Брус се правеше на един от двамата млади журналисти, които разследваха аферата „Уотъргейт“. Не онзи, дето във филма го играеше Робърт Редфърд, а другия, уви. Интерпретацията му ми се стори доста уязвима и му го казах с кратки, мръсни, англосаксонски думички.
— Добре де, просто ми беше интересно. Искам да кажа, не е нужно да ми откъснеш главата за тая работа. Чакай. Нека те черпя едно кафе.
Продавач с табла му поднесе две чашки кафе. После седнахме един до друг на първия ред загледани в сцената, пирамидата, статуята.
— Тия ръце движат ли се? — Статуята видимо не излизаше от ума на Брус.
— Надявам се, не.
— Знаеш ли, че Кинг Конг на ди Лаурентис е бил в повечето случаи човек, облечен в маймунска кожа? Те така и не успели да направят макет на чудовище, който да се движи. — Брус непрекъснато бе пълен с информация, в по-голям1ата си част — угнетителна.
— Не съм ходила на кино от „Елвира Мадиган“1 — излъгах. Но наистина обичах „Елвира Мадиган", понеже, от друга страна, аз съм романтична.
— Говори се, че твоето момче ще го арестуват довечера. — Брус подсмъркна щастливо.
— Не е мое момче. Кой ще го арестува? И за какво?
— Нарковете.
— Маклауд е идиот. — Опитът ми да налучкам бе увенчан с успех.
— Маклауд е много отракано момче. — Брус често говореше като епизодичен герой от второстепенна, телевизионна, криминална поредица.
-- А за кого работи? Той е двоен, ако не и троен агент. — И аз владеех езика на телевизията. Но пък кой ли американец не го владее в края на епохата на Кали? Всеки ден средният американец гледаше седем не непременно последователни часа телевизия. През определени интервали излизаха в огромен тираж отчети за това, че благодарение на цялата тая работа американците сега знаели повече за дивите животни, перилните препарати, чуждите страни и електрическите приспособления, отколкото когато и да било по-рано.
— Маклауд работи при Уайт — каза Брус.
— Той работи и за Калки. — Исках да видя мак Брус ще реагира на това.
Обаче едно на нула за Брус:
— Знам. Освен това се е забъркал и с „Чао Чоу“. Както и с Триадата.
За първи път откак се познавахме, Брус успя да ме заинтригува. Исках да го разпитам още. Но публиката започна да навлиза и навалицата ни раздели.
Точно зад главата на Вишну се намираше Зелената стая. Тук се бяха събрали доста мандали. Прозорец със стъкло, през което се виждаше само в една посока, гледаше към публиката. Виждахме ги, a те не виждаха нас. От стената срещу прозореца ред монитори ни показваха разнообразни картини — вътрешността на „Гардън", улицата отвън, повторение на „Обичам Люси“, някакво проблемно предаване... всичко, което в момента течеше по телевизионните канали, както и всичко, което камерите хващаха вътре и вън от залата.
Джералдин носеше нефритенозелено сари. Тя ме целуна поривисто. Лакшми не. Но приветствието й бе нежно. Професор Йоси изглеждаше доволен от себе си. Очевидно атомът щеше да се разпадне дисцилпинирано.
— Калки ще дойде е хеликоптер. — Джералдин се вълнуваше като дете в цирка. — Ще кацне на покрива.
Джайлз се присъедини към нас направо от пресцентъра. Беше по-безумен от обикновено. Размаха някаква телеграма насреща ни.
— Президентът се надява, че развитието на световния мир и разбирателство ще бъде ускорено от онова, което ще стане тук тази вечер! — Всички ръкопляскаха.
— Сега — каза Лакшми — ще бъде три пъти роден.
Джайлз отиде в ъгъла да си говори с едно УКВ. Останалите наблюдаваха мониторите. Всички предпочитаха да гледат какво става в залата по телевизията, отколкото през прозореца. Това беше нещо обикновено в онази ера — събитията изглеждаха истински само от втора ръка, за предпочитане чрез посредничеството на камерата.
Казах на Джералдин какво ми е съобщил Брус.
— Не смятам, че това ще се хареса на народа. — Джералдин бе неочаквано кротка. — Все пак бог не се арестува току-така.
— Но Исус Христос е бил арестуван.
— Не се тревожи, Теди, това е финалният спринт!
Професор Йоси каза почти същото. Обърна се към двете ни, сякаш бяхме в някой от курсовете му — не за напреднали:
— Ще се появи ясна и необичайна картина на атома или за да бъдем точни, на неговата сянка, или мандала, или ефект, когато експлодира, пораждайки много ярки и необикновени цветове в крайно ограничения спектър, който човешкото око може да съзре, за разлика от всичките сияйни цветове, които очите ни няма да могат да виждат, преди да сме постигнали Вайкунта.