— Надявам се, професор Йоси — казах много отчетливо аз, — че не съществува опасност от верижна реакция.
— Няма да има — каза също така отчетливо професор Йоси — каквито и да било грешки.
Това ми се видя двусмислено, следователно — зловещо.
— Защото — казах аз, — ако произтече верижна реакция, земята ще бъде необитаема в течение на векове.
— Смесвате две неща. — Професор Йоси вдигна дясната си ръка. Палецът и показалецът се събраха, сякаш държеше тебешир. Първо, вие, изглежда мислите, че аз мога да направя грешка. Нека успокоя разума ви. Грешка няма да има. По целия свят, благодарение на телевизията, зрителите ще наблюдават уникален ядрен експеримент, който ще символизира мощта на Вишну — едничкият причинител на оная изначална експлозия, която създаде познатия нам свят. От друга страна, вашият анализ за онова, което може да се случи, ако произтече ядрена верижна реакция, не е точен. В зависимост от вида на използувания ядрен материал реакцията може да унищожи определени живи същества, като запази други ...
Професор Йоси бе прекъснат от звука на хеликоптера, докарващ Калки, който се разнесе, излишно е да споменавам, не откъм тавана (помещението бе звуко-непроницаемо), а от един монитор, показващ хеликоптера, увиснал над Осмо авеню.
После дадоха покрива на „Медисън скуеър гардън“, където телевизионни екипи чакаха да запечатат пристигането на Калки. По-голямата част от журналистическото тяло също се виждаше. Показаха тълпите по Осмо авеню, зяпнали нагоре към хеликоптера, от който за тяхна радост изведнъж бяха хвърлени хиляди книжни лотоси. Като рояк бели пеперуди лотосите украсиха леденото вечерно небе.
Наблюдавахме кацането на хеликоптера. Вратата му се отвори. Калки излезе в светлините на прожекторите. Сиянието бе толкова остро, че минзухарената роба изглеждаше бяла. В едната си ръка Калки държеше лотос. Докато Джайлз забърза напред да го поздрави (и да влезе в кадъра), гласът на говорителя любезно ни съобщи онова, което и сами можехме да видим:
— Калки слезе от хеликоптера. Прекосява покрива на „Медисън скуеър гардън“. Около него се струпват почитателите му. Отвън също има тълпи.
Картината се прехвърли към Осмо авеню, където ентусиастите скандираха: „Кал-ки, Кал-ки!“ Говорителят ни каза, че хората скандират: „Кал-ки!“
Преместих поглед от монитора та телевизионната компания към оня, който показваше служебните помещения на „Гардън“. Коридорите бяха наблъскани с цивилна охрана и полицаи. X. В. В. би нарекъл „оглушителен“ грохотът, който се носеше от гримьорните на рок-звездите. Там виеха електрически китари, трещяха барабани, дрънкаха цитри, а марихуаната правеше въздуха нежносин. През дивашкия шум се чуваше как някой крещи: „Шанти!“ Дори и камерата, която колебливо се движеше из служебните помещения, изглеждаше замаяна.
Джералдин и аз разгледахме всички монитори. Националната телевизия предаваше цялата програма от начало до край, докато частните компании излъчваха откъслеци и обичайните повторения.
Спряхме пред един монитор, показващ някакъв важен коментатор, който се чудеше как Калки е успял да напълни „Гардън“ с хора, някои от които са платили по три хиляди долара за билет на черна борса. Очевидно нищо подобно не се бе случвало от Битълсите насам — духовното пладне на двадесетия век.
После Важността направи всичко според силите си да изглежда сериозен. Той изтежко ни съобщи, че „явлението, известно като Калки, не е нещо ново за американската история. (Перифразирам поради слаба памет.) В деветнадесети век е имало голям брой християнски учения, проповядващи близкия край. И днес, разбира се, си имаме „Адвентистите от седмия ден“ и „Свидетелите ма Йехова“. Но досега дори Първото събрание на Бога в Северен Холивуд не е имало онази привлекателна сила за масите, която има този младеж от Ню Орлеан. Като се нарече Калки и претендира, че е Вишну, роден за последен път, младият човек от Ню Орлеан очевидно е докоснал вярната струна. Той положително успешно експлоатира очарованието от мистиката на Изтока през последните години, което не толкова отдавна доведе до избирането на зен-будист, който спи на пода, за губернатор на Калифорния.
Погледнах през прозореца към залата. Хиляди и хиляди хора продължаваха да изпълват пътеките. Сиво-розов е, Амелия, цветът на тълпата.
Исках да сляза долу в залата, но неизвестно защо Джералдин бе запленена от говорещата глава в монитора. Така че продължихме да слушаме: „Но тук има нещо по-дълбоко от самата чудата прищявка да се спи на пода. Нещо по-дълбоко и може би тревожно. Макар Калки да обяви, че краят на света предстои, нещо което в момента ие изглежда твърде вероятно... — Ощастливени бяхме с лека усмивка, която трябваше да покаже, че Важността бе не само една любезна и толерантна личност, но и опитна, която не се оставя да я заблудят —.. .знаменателно е, че толкова много хора откликнаха на лишения от надежда зов на Калки.“