С известно усилие се заставих да не гледам към малката златиста фигурка ,на трона. Исках да видя как реагират хората от публиката. Те бяха приковани към местата си, хипнотизирани. Като казвам, че Калки постигна резултата само чрез гласа си, аз преувеличавам. Публиката бе подготвена предварително от рок-съставите, от главозамайващото осветление, от аромата на тамяна, димящ във всеки ъгъл на пирамидата.
Както бях омагьосана от представлението на Калки, съзнанието ми бе под напрежение, завладяно от фойерверките на професор Йоси. Огледах се, като се мъчех да го открия. Не виждах Йоси. Но видях Джейсън Маклауд точно когато пристъпи иззад статуята на Вишну.
Маклауд стискаше като че ли същото дипломатическо куфарче, с което го бях видяла в Ню Орлеан. Изглеждаше нервен. Помня, че се чудех дали е дошъл да арестува Калки, или не. Тъкмо се готвех да насоча вниманието на Джералдин върху Маклауд, когато Калки скочи от седнало в изправено положение.
— Аз съм Вишну! — Гласът на Калки звънна в залата. — Аз свършвам, но сам не мога да свърша. Аз умирам, но живея вечно. Вярвайте и ще се родите отново!
После Калки започна да напява нещо напълно неразгадаемо за мен, но не и за Джералдин и останалите мандали. Рецитираше санскритсния химн, прославящ края. Да, Краят.
— Господи! — нададе вик Джералдин.
Докато Калки напиваше, посочи към небето или поточно към екрана на Йоси, който сега пулсираше в светлина. Всички вдигнаха поглед натам. Освен Калки. Той бе потънал в пирамидата. Повечето хора не забелязаха, че е изчезнал, докато пирамидата не започна да се разтваря, показвайки Калки яхнал белия кон.
В тази публика нямаше и един човек, който да не знае, че щом Калки възседне белия кои, светът трябва да свърши; Вълни от чувства, да не говорим за звуците, заляха залата. Настъпи ужас. Настъпи ... очакване? Трудно е да се каже. Всичко ставаше толкова бързо. Джералдин падна на колене. Закри лице с ръцете си. Направих същото.
Калки потегли към нас размахал покрит със скъпоценни камъни меч. Гласът бе рязък и непознат:
— Онези, които останат с мен до самия край, ще бъдат и след това с мен във Вайкунта!
После цялата вселена експлодира. Порой от звуци ме погълна и оглуши. Все пак имах една частица от секундата да се поздравя, задето точно бях отгатнала начина, по който ще свърши светът.
По заповед на Калки Йоси бе започнал ядрена верижна реакция. Земята бе обгърната в пламъци и мъртва. Изпитах горчивата радост от правотата си.
Но след като първоначалният взрив се изразходва в звукови вълни, земята си остана непокътната. Както и аз. Както и Джералдин. Както и статуята на Вишну. Както (И екранът, върху който можеха да се видят частици от разрушения атом като пръснали се комети.
Нищо на земята не бе засегнато освен ездача и белия кон. Те бяха разкъсани. Всичко се заля с кръв. Аз бях първата, която изпищя.
Убийството по телевизията бе най-драматичното събитие в историята на това средство за информация. Братята Кенеди и Мартин Лутър Кинг бяха убити вън от обективите. Макар Осуалд да бе убит по един задоволителен начин пред камера, по онова време той не бе звезда. Даже не и изпълнител на главна роля. А Калки бе бог за милиони хора. За другите милиони, които го отхвърляха като бог, той без съмнение беше най-изтъкнатото същество сред хората в последните дни от века на Кали — суперзвезда.
Запазила съм учудващо малко спомени от онези болезнени дни веднага след убийството в „Медисън скуеър гардън“. Неизвестно защо съвършено ясно си спомням пренията в Конгреса по въпроса трябва ли да се свалят националните флагове наполовина, или не. Накрая правото на решение бе предоставено на всяка община поотделно. Кметът на Ню Йорк отказа да разреши спускането наполовина на флага при „Сити хол“, поради уважението си към многобройните гласоподаватели католици и евреи. Двама сърцати калкисти незабавно се покатериха на мачтата и смъкнаха флага до средата. Снимка на това събитие ее появи на първата страница на „Ню Йорк дейли нюз“. Една дума струва колкото хиляда снимки. Особено ако тя е „не“.
Какво друго? Вината за експлозията, разкъсала кон и ездач, бе тутакси хвърлена върху професор Йоси и неговия ядрен разбивач. Йоси се срещна с представители на печата. Запълни една цяла черна дъска с диаграми, като доказа, че машината му не може да причини никому и най-малка вреда. Това обяснение бе прието, защото демонстрацията на Йоси в областта на приложната физика не бе разбрана. Признавам (сега), че отначало аз също го смятах виновен. Но всички ние грешахме.