Най-забележителен от всички помешчици беше Питагор Питагорович Чертокуцки, един от главните аристократи на Б…ската околия, който по изборите шумеше повече от всички и пристигаше тук в гиздава каляска. По-рано той беше служил в един кавалерийски полк и бе от значителните и видни офицери. Най-малкото, бяха го виждали по много балове и събрания, дето техният полк бе чергарувал; впрочем за това можеха да се попитат момите от Тамбовска и Симбирска губерния. Може със сигурност да се предположи, че той би пръснал и в други губернии изгодни за себе си слухове, ако не бе напуснал службата по един случай, който обикновено се нарича неприятна история: той ли бе ударил на някого в ония далечни години плесница, или него бяха ударили, не съм много сигурен в това, но стана така, че го помолиха да си даде оставката. Впрочем с това той ни най-малко не намали тежестта си: носеше фрак с висока талия, приличен на военен мундир, шпори на ботушите и мустаци под носа, защото без тия неща дворяните можеха да помислят, че е служил в пехотата, която понякога той презрително наричаше пехтура, а понякога дори пехонтария. Той ходеше по всички многолюдни панаири, дето цялата вътрешна същина на Русия, състояща се от бавачки, деца, дъщери и дебели помешчици, пристигаше да се весели със своите брички, двуколки, покрити каруци и такива карети, които никой дори не бе сънувал. Той подушваше де се намира кавалерийският полк и винаги пристигаше да се види с господа офицерите. Много пъргаво скачаше пред тях от своята лекичка каляска или от файтона си и извънредно бързо се запознаваше. През миналите избори той даде на дворяните чудесен обед, на който съобщи, че, ако го изберат за предводител, ще създаде на дворяните най-хубави условия. Изобщо той се държеше господарски, както се изразяват в околиите и губерниите, ожени се за доста хубавичка жена, получи срещу нея двеста души зестра и няколко хиляди в пари. Парите веднага бяха употребени за една каляска с шесторка наистина отлични коне, за позлатени ключалки на вратите, за дресирана маймуна вкъщи и за французин старши лакей. А двестате души, заедно с двестате собствени негови, бяха заложени в заложната банка за някакви търговски обороти. С една дума той беше помешчик, както се полага… Отличен помешчик. Освен него на обеда у генерала бяха и неколцина други помешчици, но за тях няма какво да се разправя. Всички останали бяха военни от същия полк и двамина щабофицери: полковникът и един доста дебел майор. Самият генерал беше едър и угоен, впрочем добър началник, както казваха за него офицерите. Говореше с доста плътен многозначителен бас.
Обедът беше извънреден: есетрата, моруната, чигата, дроплите, аспержите, пъдпъдъците, яребиците и гъбите доказваха, че готвачът от вчера не бе сръбнал ракия и че четирима войници с ножове в ръце бяха работили цяла нощ, за да му помагат при приготвянето на фрикасетата и желетата. Многобройните бутилки, дълги — с червено вино, къси — с мадейра, чудесният летен ден, широко разтворените прозорци, чиниите с лед по масата, мундирите на господа офицерите, разкопчани до последното копче, измачканите нагръдници на собствениците на солидни фракове, кръстосаният разговор, заглушаван от генералския глас и поливан с шампанско — всичко това си отиваше едно с друго. След обеда всички станаха с приятна тежест в стомасите и като запушиха с дълги и къси чибуци, излязоха с чашки кафе в ръцете на входната площадка.
Мундирите на генерала, на полковника и дори на майора бяха съвсем разкопчани, тъй че донякъде се виждаха благородните им копринени презрамки, но господа офицерите, като спазваха дължимото уважение, оставаха закопчани, с изключение на трите последни копчета.
— Ей-сега можем да я видим — рече генералът. — Моля ти се, драги — каза той на своя адютант, доста пъргав млад човек с приятна външност, — разпореди да доведат тук дорестата кобила! Сами ще видите — и генералът смукна лулата и изпусна дим. — Тя още не е съвсем във форма: проклето градче, няма свястна конюшня. А конят, пуф, пуф, е много свестен!
— Отдавна ли, ваше превъзходителство, пуф, пуф, сте благоволили да я купите? — каза Чертокуцки.
— Пуф, пуф, пуф, е… пуф, не много отдавна. Само две години, откак съм я взел от завода.
— И как благоволихте да я вземете — обяздена или тук благоволихте да я обяздите?
— Пуф, пуф, пу, пу, пуууф, тук — и като каза това, генералът цял потъна в пушек.
В това време от конюшнята изскочи войник, чу се тропот на копита, най-сетне излезе друг в бяла престилка с грамадни черни мустаци, повел за юздата треперещ и плашлив кон, който неочаквано вдигна глава и едва не дигна нагоре и приклекналия до земята войник, заедно с мустаците му. „Еее! Аграфена Ивановна!“ — думаше той, като я водеше към входната площадка.