Изчака известно време, докато ефектът от силното лекарство отмине; разкъсваше се от тревога и в същото време се надяваше на чудо. Новините обаче потвърдиха, че се е случило най-лошото.
Уйгурът бил застрелян, според репортажа, от стареца, който пък починал от свръхдоза морфин, очевидно самоубийство. Подозираше се, че апартаментът е бил скривалище на Кван Ан, трафиканта на хора, издирван заради потапянето на „фуджоуския дракон“ рано сутринта предния ден. Кван се измъкнал от сградата преди пристигането на полицията.
Роналд хлипаше и местеше поглед ту към телевизора, ту към родителите си.
— Дядо, дядо! — не спираше да повтаря.
Седнал с кръстосани крака, Уилям се клатеше нервно напред-назад и мрачно превеждаше думите на красивата тв водеща. По някакво съвпадение тя бе китайка. Репортажът свърши и сякаш по сигнал Меймей стана и отиде в спалнята. Върна се с един лист. Подаде го на мъжа си, след това вдигна Пои и изтри лицето и ръчичките й.
Вцепенен, Сам Чан взе сгънатия лист и го отвори. Писмото бе написано с молив, не с четчица и тъмно мастило, но йероглифите бяха изящно очертани. Истински художник, старецът можеше да постигне съвършенство независимо от средството за писане.
Синко,
Животът ми протече по-пълноценно, отколкото съм се надявал. Вече съм стар и болен. Надеждата за още година-две на този свят не ме радва. Предпочитам да изпълня дълга си и да се върна към душата на Природата в часа, предопределен от Книгата на живите и мъртвите.
Този момент дойде.
Мога да ти кажа много неща, да ти преподам всички уроци на живота си, всичко, което съм научил от баща си, от майка ти и от теб, синко мой. Предпочитам обаче да не го правя. Истината е една, но пътят, по който стигаме до нея, е лабиринт и всеки трябва сам да мине през него. Аз посадих здраво бамбуково растение и то израсна добре. Продължавай пътя си далеч от пръстта, все към светлината и храни собствените си млади фиданки. Бъди бдителен като всеки селянин, но им осигури и достатъчно пространство. Аз видях стръковете; те ще израснат прави.
Баща ти
Обзе го непосилна ярост.
Изправи се рязко, все още замаян от лекарството, и се олюля. Запрати чашата с все сила в стената и тя се разби. Роналд се сви изплашено
— Ще го убия! — изрева Сам Чан. — Призрака ще умре!
Крясъкът му разплака бебето. Меймей прошепна нещо на синовете си. Уилям се поколеба, но сетне кимна на Роналд, който взе Пои. Трите деца се оттеглиха в спалнята.
— Веднъж го намерих, пак ще го открия — каза Чан твърдо. — Уилям може да ми осигури друг пистолет. Този път…
— Не! — изрече Меймей.
— Какво? — изненада се Чан. Тя преглътна и сведе поглед:
— Няма да го направиш.
— Не ми говори така. Ти си ми жена!
— Да — отвърна тя с треперещ глас. — Жена съм ти. И съм майка на децата ти. Какво ще стане с нас, ако умреш? Замислял ли си се за това? Ще останем на улицата, ще ни депортират — а знаеш какъв живот ни очаква в Китай; вдовица на дисидент, без имот, без пари. Това ли искаш?
— Баща ми е мъртъв! А ние дори не можем да погребем праха му! Виновникът трябва да умре.
— Не, не трябва — възрази тя, незнайно как събрала кураж. — Баща ти беше стар. Болен. Той не е център на вселената, животът трябва да продължи.
— Как можеш да говориш така? Благодарение на него съм се родил аз!
— Той води пълноценен живот, но вече го няма. Ти живееш в миналото, Дзинърдзъ. Родителите ни заслужават да ги почитаме, но нищо повече.
Потресен, той осъзна, че жена му е използвала малкото му име. Не помнеше да го е наричала така от години — поне не след женитбата им. Досега винаги използваше почтителното джанфу, „съпруже“.
Тя продължи:
— Ти няма да отмъстиш за него. Ще останеш с нас, ще се криеш, докато Призрака бъде заловен или убит. След това с Уилям ще започнете работа в печатницата на Джоузеф Таи. А аз ще стоя вкъщи и ще уча Роналд и Пои. Всички ще научим английски, ще спечелим пари… И когато се обяви амнистия, ще получим гражданство. — Тя замълча за момент, за да избърше обляното си със сълзи лице. — И аз го обичах, ако искаш да знаеш. Моята скръб е не по-малка от твоята.
И се втурна да разтребва.
Чан се отпусна на дивана и прекара дълго време в мълчание, втренчен в изтъркания червен килим. Сетне се изправи, отиде в спалнята и даде знак на малкия си син да го последва. Момчето боязливо излезе в хола и се приближи до дивана. Двамата седнаха. След малко Чан възвърна самообладанието си. Обърна се към Роналд: