Останалите улики не бяха от голяма полза. Морфинът, използван от стареца за самоубийство, бе китайски и следователно нямаше да им помогне.
— Нима морфинът е смъртоносен? — попита Селито.
— Говори се, че Джек Лондон се е самоубил така — отбеляза Райм, чийто познания по начините за самоубийство бяха почти толкова обширни, колкото тези по криминология. — Когато е над допустимата доза, всичко може да те убие. Старецът не носеше никакви билети от метро или други превозни документи, които да подскажат откъде може да е дошъл.
Райм обаче си спомни, че Амелия Сакс не е единствената, извършила оглед в апартамента на Призрака.
Сони Ли това и чакаше.
— Хей, Лоабан, и аз намерил някои неща. Иска чуе?
— Давай.
— Намерил някои полезни неща. Добре, срещу врата има статуетка на Буда. Никаква уредба или телевизор в стая. Коридор бял. Секции с врати. Има статуетка на осем коня. Всички огледала високи, така че се вижда в цял ръст. Има медни звънчета с дървени дръжки. Били в западната част на стая. — Той кимна, сякаш беше очевидно. — Сетил се, Лоабан?
— Не — отвърна с въздишка Райм.
Ли опипа джобовете си за цигари, сетне отпусна разочаровано ръце.
— Върху мое бюро в Люгоюан имал надпис.
— Още някоя мъдрост ли?
— Дзу и фан сан. Значи: научи три неща от един пример. Идва от Конфуций: „Ако аз покаже един ъгъл на някой предмет на един човек и той не познае други три ъгъла, няма смисъл го обучава повече.“
Не е лошо като девиз на детектив, замисли се Райм.
— И ти правиш някакъв важен извод от една статуетка на осем коня и няколко медни звънчета?
— Фъя шуй, иска каже.
— Подреждане на мебелите и предметите така, че носят късмет — обясни Том. Райм го стрелна с очи и младият мъж добави: — Имаше такова предаване по канала „За дома и градината“. Не се притеснявай, гледах го в свободното си време.
— Значи той живее в апартамент, където всичко му носи късмет — отбеляза нетърпеливо Райм. — Какво говорят уликите, Ли?
— Поздравления, Сони — обади се Том. — Започна да се обръща към теб на фамилно име. Това е запазено само за наистина добрите му приятели. Забележи, че аз съм просто Том и винаги ще си остана Том.
— Като заговорихме, Том, доколкото си спомням, ти си тук само за да пишеш. Не да поучаваш.
— Извод ли, Лоабан? Съвсем ясен — продължи Ли. — Призрак наел някой подреди стая и този човек свършил шибан добра работа. Разбира от професия. Може би той знае други апартаменти на Призрак.
— Добре, това е полезно.
— Аз отида проверя хора, които занимава фън шуй в Китайски квартал, какво каже?
Райм се спогледа със Сакс и двамата се засмяха:
— Трябва да напиша нов учебник по криминология. Ще добавя глава за смахнатите улики.
— Хей, ти знае какво казва наш водач Дън Сяопин? Че няма значение дали котка черна или бяла, стига хване мишката. Аз опита го намери в Китайски квартал. Ти опита го хване оттук, Лоабан.
— Късмет, Сони.
Китайският полицай излезе, а останалите се върнаха към уликите. Не постигнаха обаче напредък, а в близкия час полицаите, натоварени с проверката на печатниците в Куинс, също не се обадиха.
Райм отпусна глава на възглавницата. Двамата със Сакс се загледаха в дъската.
Криминологът изпитваше чувство, което бе изпитвал неведнъж преди: увереност, че уликите, колкото и да са ти познати, пак могат да дадат някаква нова следа, макар вече да си мислиш, че са се изчерпали като източник на информация.
— Да разговарям ли отново с Ву, с Джон Сун? — попита Сакс.
— Нямаме нужда от повече свидетелски показания — измърмори Райм. — Трябват ни улики. Искам нещо конкретно.
Още проклети улики… Имаха нужда…
Изведнъж той погледна картата — първата, на Лонг Айлънд. Взря се в миниатюрната червена точка на около миля от брега на Ориент Пойнт.
— Какво има? — попита Сакс.
— Мамка му.
— Какво?
— Имаме още едно местопроизшествие, а аз изобщо не се сетих за него.
— Кое?
— Корабът. „Фуджоуският дракон“.
Призрак-убиец Ийстън, Лонг Айлънд
• Двама емигранти, убити на плажа; застреляни в гърба.
• Един ранен емигрант — д-р Джон Сун.
• Баншоу (помощник) на борда; самоличност — неизвестна.
• Самоличността на помощника — потвърдена; удавен труп, намерен близо до мястото на потъване на „Дракона“.
• Десет избягали емигранти: седем възрастни (един старец, една ранена жена), две деца, едно бебе. Открадват църковен микробус.
• Кръвни проби, изпратени за изследване.