Тъмнина, никакъв въздух…
Не, не…
„Райм…“
Тя посегна към наустника, но той падна някъде под нея, извън обсега й.
„Не задържай въздух.“
„Е, по дяволите, няма как иначе…“
Навсякъде тъмнина, тя започна да се върти, да опипва отчаяно наоколо за наустника.
Къде бяха другите двама?
„Навън. Защото им казах, че искам да направя огледа сама.“ Как да им даде знак, че е в беда?
„Бързо, момиче, бързо…“
Тя напипа мрежата с уликите и бръкна отчаяно вътре. Извади 9-милиметровата „Берета“. Зареди, допря дулото в дървената стена, където знаеше, че няма да улучи Сен, и натисна спусъка. Блясък и силен гърмеж. Откатът едва не счупи китката й и тя изпусна оръжието в облак от трески и барутни сажди.
„Моля ви… — помисли си. — Моля ви…“
Никакъв въздух…
Никакъв…
Изведнъж всичко се окъпа в светлина, другите двама водолази нахлуха в коридора. Пъхнаха друг наустник в устата й и тя отново започна да диша. Командирът на водолазния отряд мушна резервния си наустник в устата на капитана. Китаецът изпусна тънка струйка мехурчета — поне още дишаше.
Водолазите си размениха успокоителни знаци.
Четиримата се измъкнаха през командната кабина и се добраха до оранжевото въже. Вдигнаха палци. Поуспокоена, извън опасност да се заклещи в някое тясно помещение, Сакс се съсредоточи върху изкачването, не по-бързо от мехурчетата. Дълбоко вдишване, дълбоко издишване. Корабът с труповете остана под тях.
Сакс лежеше в лазарета. Дишаше дълбоко. Предпочиташе естествения въздух пред зелената кислородна маска, предложена й от бордовия лекар — страхуваше се, че маската ще засили клаустрофобията й.
Веднага щом стъпи на клатещата се палуба, тя бе свалила водолазния костюм — който също я потискаше — и се беше увила с дебело одеяло.
Накрая се почувства достатъчно добре, за да опита да се изправи. Глътна два драмамина и се качи на мостика. Хеликоптерът се беше върнал и кръжеше над катера.
Не за нея бе дошъл, а за да откара изпадналия в безсъзнание капитан Сен до една болница в Лонг Айлънд.
Рансъм обясни как може да са пропуснали капитана при издирването на оцелели:
— Водолазите ни проведоха предварително търсене, като са думкали по обшивката, и не са чули никакъв отговор. По-късно направихме ултразвуково сканиране и резултатът пак беше отрицателен. Сен вероятно е изпаднал в безсъзнание и се е свестил по-късно.
— Къде ще го закарат? — попита Сакс.
— В морската база в Хънтингтън. Там разполагат с хипербарична камера.
— Ще оцелее ли?
— Не изглежда добре. Щом е оцелял двайсет и четири часа при такива условия обаче, предполагам, че всичко е възможно.
Тя бавно се затопли. Изсуши се, отново сложи дънки, фланелка и анцуг и побърза да се обади на Райм. Без да разказва за подводните си преживявания, Сакс му съобщи какви улики е намерила.
— Може да имаме още един свидетел.
— Свидетел ли?
— Открих оцелял. Капитана. Изглежда, е опитал да спаси някои, от затворените в трюма, но само той е останал жив. Ако имаме късмет, може да ни насочи към Призрака.
— Каза ли нещо?
— В момента е в безсъзнание. Дори не е сигурно, че ще оживее — има хипотермия и декомпресионна болест. От болницата ще се обадят веднага щом има нещо ново.
— Връщай се бързо, Сакс. Липсваш ни. „Липсваш ми. На мен!“, разбра тя.
Събра уликите, намерени под водата, и подсуши документа, открит в сакото на Призрака, с кърпа. Така щеше да го замърси малко, но повече се опасяваше да не стане нечетлив от морската вода. При огледите на местопрестъпления, я бе учил Райм, често се налага да правиш компромиси.
Капитан Рансъм влезе в командната кабина.
— Изпратили са втори хеликоптер да ви вземе, полицай.
Носеше две големи захлупени пластмасови чаши. Подаде й едната.
— Благодаря.
Свалиха капачетата. Чашата на капитана бе пълна с горещо черно кафе.
Нейната — с плодов сок с порядъчно количество ароматен ром.
37.
Фън шуй. „вятър и вода“, е изкуството да улавяш добрата енергия и късмета и да отблъскваш злото.
То се практикува широко из целия свят, но поради удивително големия брой правила и трудната оценка на движението на злото и доброто истинските майстори са много малко, фън шуй не е просто подреждане на мебелите, както бе казал помощникът на Лоабан. Апартаментът на Призрака очевидно бе обзаведен от истински гений. Сони Ли познаваше много майстори на фън шуй в Китай, но нямаше никаква представа кой в Ню Йорк може да е подредил толкова умело тайната квартира на Призрака.