Вместо да хукне като Хонсе с онази жълта кола, за да търси някой, който да му помогне, Ли остана верен на даоистките си разбирания.
„Всичко в живота се постига не с действие, а с търпение.“
И така детектив Сони Ли отиде в най-луксозната чайна, която намери в Китайския квартал, седна на една маса и се отпусна на стола си. Поръча чаша странно питие — чай със захар и мляко. На дъното на високата чаша имаше няколко големи, меки и черни топчета тапиока, които се всмукват с широка сламка и се дъвчат. Както знаменития (и не по-малко скъп) леден чай с пяна във фуджоу, това бе тайвански специалитет.
Сони Ли не се интересуваше много от чая, но остави чашата пред себе си, за да има извинение да седи в заведението, ако се наложи, и по-дълго. Огледа луксозната зала, планирана очевидно от някой твърде находчив дизайнер. Столовете бяха метални с кожена тапицерия, лампите светеха слабо, украсата — имитации в будистки стил. Туристите влизаха, изпиваха чая си и бързаха да излязат, за да видят следващите забележителности от плана си. Оставяха огромни бакшиши, които Сони Ли отначало взимаше за забравено ресто — в Китай рядко дават бакшиш.
Той седеше, отпиваше по малко… Минаха трийсет минути. Четирийсет и пет.
„Всичко се постига с търпение…“
Накрая търпението му бе възнаградено. В чайната влезе привлекателна китайка около четирийсетте, седна на една близка маса и си поръча чай.
Жената носеше красива червена рокля и обувки с тънки, високи токчета. Четеше „Ню Йорк Таймс“ със стилни очила с тесни правоъгълни стъкла в сини рамки, не по-дебели от графит на молив. Повечето китайки, пазаруващи тук, в Китайския квартал, носеха евтини найлонови пликове, намачкани от многократна употреба. Тази обаче имаше плик от безупречна бяла хартия. Вътре се виждаше кутийка, завързана със златиста връвчица. Отстрани на плика пишеше: „Закс, Пето Авеню“.
Сони Ли цял живот бе мечтал за такава жена и знаеше, че никога няма да я има. Стройна, елегантна, красива, с бляскава и гъста коса, черна като перата на гарван, със слабо лице с известни виетнамски черти, пронизващи очи, яркочервени устни и лакирани със скъп лак нокти.
Той отново погледна роклята й, бижутата й, фризурата й и реши: Да, това е. Сони взе чая си, отиде при нея и се представи. Седна наблизо, но не на нейната маса, за да не я смущава с присъствието си. Заговориха за Красивата страна, за Ню Йорк, за чая с мляко и дъвка и за Тайван, където тя твърдеше, че е родена. Той каза непринудено:
— Причината, поради която ви притеснявам — за което ви моля за извинение, — е човекът, за когото работя. Може би вие ще ми помогнете. Той има много лош късмет. Аз смятам, че е заради подредбата на апартамента му. Вие очевидно познавате добър майстор на фън шуй.
Той кимна към предметите, говорещи, че тя наистина спазва стриктно правилата на фън шуй: забележителна гривна от девет китайски монети, брошка с образа на богинята Гуанин и шал с избродирана черна риба. Точно затова я беше избрал — и защото бе богата, което означаваше, че използва услугите само на най-добрите майстори, каквито би наел и Призрака.
— Ако дам на началника си името на някой добър майстор, който да подреди дома и офиса му, той може да ми обърне повече внимание — продължи Ли. — Така ще запазя работата си и дори може да се издигна в очите му.
С тези думи Ли сведе глава, но без да престава да я наблюдава, и се трогна от това, което видя — жалост, породена от унижението му. Най-мъчителното бе това, че престореният срам, изразен от Сони Ли, полицая под прикритие, беше същият, който изпитваше истинският Сони Ли пред ежедневните упреци на баща си. Може би, разсъждаваше той, тя точно затова му повярва.
Красивата жена се усмихна и бръкна в чантичката си. Написа му име и адрес — разбира се, на отделно листче, не върху визитната си картичка. Подаде му го и бързо отдръпна ръка, преди той да докосне дланта й и да я стисне отчаяно, което Ли всъщност много се изкушаваше да направи.
— Господин Ван — каза тя и кимна към листчето. — Той е един от най-добрите в града. Ако началникът ви има достатъчно пари, той ще му помогне. Взима много скъпо, но върши отлична работа. Благодарение на него намерих подходящ съпруг, както може би личи.
— Да, началникът ми има пари.
— В такъв случай той също ще промени късмета си. Довиждане.
Тя стана, взе блестящия си плик и дамската си чантичка и излезе от чайната, оставяйки демонстративно сметката си на Сони Ли.
— Сакс! — Райм вдигна очи от компютърния монитор. — Познай с какво е взривен корабът.
— Предавам се — отвърна тя, развеселена от доволното му изражение при изричането на този зловещ въпрос.