— Мисля, че и това е достатъчно, но ще ти се обадя по-късно, Джон. В момента съм при Линкълн Райм и положението е малко напечено.
— Разбира се. Извинявай, че ви прекъснах.
— За мен беше удоволствие. Ще ти се обадя по-късно. Тя затвори и понечи да се съсредоточи отново върху уликите, но вдигна очи и срещна вторачения поглед на Лон Селито.
— Детектив, може ли да поговорим навън за минута?
— Какво има…
— Веднага — сряза го тя.
Райм спря погледа си върху тях за миг, но бързо загуби интерес към тази странна размяна на реплики и отново се обърна към дъската.
Сакс излезе в коридора. Селито я последва. Стъпките му отекваха гръмко по пода. Том бе забелязал, че нещо не е наред.
— Какво става… — подаде глава след тях.
Сакс гневно затръшна вратата под носа му. Продължиха по коридора към задната част на сградата и влязоха в кухнята.
Сакс се извъртя и застана очи в очи с детектива. Сложи ръце на кръста си.
— Какво си се захванал с мен напоследък, детектив? Дебелият мъж привдигна колана на корема си.
— Ти си луда! Само си въобразяваш…
— Глупости! Искаш нещо да ми кажеш. Кажи ми го в лицето. Заслужила съм го.
— Заслужила ли?
— Какво означава всичко това? — сопна се тя. Той отмести поглед към дъската за рязане, където Том бе подготвил шест домата и стръкче босилек. Накрая каза:
— Знам къде си била снощи.
— Нима?
— Патрулът пред апартамента на Сун каза, че след като си тръгнала оттук, си отишла там и си излязла едва към един и четирийсет и пет.
— Няма нужда да ме шпионираш, детектив. Личният ми живот не те засяга. Дебелият полицай се огледа и прошепна високо:
— Ама това не е само твоя лична работа, полицай. А и негова.
— Негова ли? — смръщи вежди Сакс. — На кого?
— На Райм. На кой друг?
— За какво говориш?
— Той е корав. По-силен от всеки друг. Но единственото, което може да го съсипе, си ти — ако продължиш по този път.
Тя се смути:
— Какъв път?
— Слушай, ти не го познаваше тогава — когато беше влюбен в онази жена, Клер. След смъртта й той едва се съвзе. Идваше на работа, изпълняваше си задълженията, но цяла година трябваше да мине, за да се върне блясъкът в очите му. И жена му… Караха се, вдигаха си люти скандали. Не беше съвършеният брак, но след нещастието, когато разбра, че няма да се оправи, и се разведоха, той го прие много тежко, наистина тежко.
— Не разбирам накъде биеш.
— Така ли? За мен е пределно ясно. Ти си същността на живота му, Амелия. Пред теб той изключва всичките си защитни механизми. Ако продължаваш така, ще го съсипеш. — Той понижи още глас. — Помисли, ако продължаваш да ходиш с този мъж и Райм разбере, това ще го убие. Това е… На какво, по дяволите, се смееш?
— За Джон Сун ли говориш?
— Да, за мъжа, с когото се виждаш тайно. Сакс закри устата си с ръце и се разтресе от смях.
— О, Лон…
Сетне обърна гръб на детектива, защото след миг — точно както бе предположила — смехът й премина в плач. „Трябва да обсъдим нещо.“ „Звучи, сякаш новините са лоши, докторе.“ „Защо не седнем ей там?“
— Господи — измърмори Селито и понечи да си тръгне; сетне спря с ръце на кръста, чувстваше се неловко. — Какво…
Сакс вдигна ръка, за да го накара да замълчи, и изчака сълзите й да спрат.
— Какво има?
Накрая тя успя да си поеме въздух, избърса лице и отново се обърна към детектива.
— Не е това, което си мислиш, Лон. Той отново нервно повдигна колана си.
— Казвай.
— Нали знаеш, че с Райм говорихме за деца… — Да.
Тя се изсмя мрачно:
— Не става. Не че не сме пробвали, но аз така и не забременявам. Тревожех се, че на Линкълн му има нещо. Затова преди няколко седмици двамата отидохме да се прегледаме.
— Да, помня, че той беше на лекар.
Тя отново си припомни разговора в чакалнята.
„А, госпожице Сакс, ето ви и вас.“
„Здравейте, докторе.“
„Току-що говорих с лекаря на Линкълн Райм.“
„Да?“
„Трябва да обсъдим нещо.“
„Звучи, сякаш новините са лоши, докторе.“
„Защо не седнем ей там?“
„И тук е добре. Казвайте.“
„Ами… лекарят на Линкълн Райм твърди, че резултатите от спермограмата му са в норма. Незначителното снижаване броя на сперматозоидите е обичайно за човек в неговото състояние, в наши дни това влияе твърде малко на вероятността за забременяване. Страхувам се, че вашият проблем е доста по-сериозен.“
„Моят ли?“
Втренчена в дъската за рязане, тя разказа на Селито за този разговор.
Сетне добави:
— Имам заболяване, наречено ендометриоза. Вродено е. Винаги съм знаела, че имам проблеми, но никога не съм подозирала, че са толкова сложни.