• Ранената жена е АВ отрицателна. Поръчани са допълнителни изследвания на кръвта.
• Отпечатъци, изпратени в АСИПО. Няма съвпадение.
Място на убийството на Джери Тан
• Четирима мъже проникнали в склада, измъчвали и застреляли Тан.
• Две гилзи — съвпадат с „Модел 51“. Тан е застрелян два пъти в главата.
• Безсмислен вандализъм.
• Няколко пръстови отпечатъка. Няма съвпадения, освен с отпечатъците на Тан.
• Трима от убийците носят по-малък номер обувки от Призрака, вероятно са по-дребни.
• Микроуликите водят до извода, че скривалището на Призрака вероятно се намира в Долен Манхатън, в района на Батъри Парк Сити.
• Съучастниците вероятно са от някое китайско етническо малцинство. Възможностите се проверяват.
• Уйгури от Туркестанския ислямски център в Куинс.
• Записите от телефонните обаждания водят към клетъчен телефон, използван на Патрик Хенри Стрийт 805.
Престрелка на Канал Стрийт.
• Още микроулики показват, че скривалището вероятно е в района на Батъри Парк Сити.
• Откраднат „Шевролет Блейзър“, непроследим.
• Няма съвпадения на отпечатъците.
• Килимът в скривалището е „Лустър Райт“ на „Арнълд“, поставен най-рано преди шест месеца; фирмите за обзавеждане, се проверяват.
• Пресен естествен тор.
• Труп на един от съучастниците на Призрака: етническо малцинство от Западен или Северозападен Китай. Отпечатъци — без съвпадения. Използвал „Валтер РРК“.
• Подробности за емигрантите:
• Семейство Чан: Сам, Меймей, Уилям и Роналд, бащата на Сам, Чан Дзечи, и едно бебе, Пои. Сам е имал уредена работа, но работодател и място — неизвестни. Карат син микробус, марката и номерът — неизвестни. Апартаментът на Чан е в Куинс.
• Семейство Ву: Цичен, Йонпин, Чинмей и Лан.
Тайна квартира на Призрака
• Според отпечатъците и снимките на ръцете на Чан Дзечи бащата и синът са калиграфи. Сам Чан може да си е намерил работа в печатница или фирма за табели. Печатниците и фирмите за табели в Куинс се проверяват.
• По обувките му е открит биоматериал, което води до извода, че живеят в района на станция за преработка на отпадни води.
• Призрака използвал майстор по фън шуй, за да подреди апартамента му.
„Фуджоуският дракон“
• Призрака е използвал пресен С4 за взривяването на кораба. Производителят на експлозива се издирва по химичните маркери.
• В каютата на Призрака е намерено голямо количество нови американски долари.
• В каютата са намерени и китайски юани на стойност около 20 000 долара.
• Списък на жертвите, подробности за полета и банкова информация. Подателят на писмото в Китай се проверява.
• Капитанът на кораба е жив, но в безсъзнание.
• 9-мм „Берета“, „Узи“. Не могат да се проследят.
38.
— Фред! — възкликна Райм, когато Делрей (сега облечен с най-оранжевия костюм, виждан някога от криминолога) влезе в хола-лаборатория.
— Здравей — поздрави Сакс агента. — Позволено ли е да носите такива ризи? Ама тоя цвят истински ли е?
— Страшно ни изплаши — каза Райм.
— Питай какво съм чувствал аз, когато настанявах задника си върху няколко пръчки от творението на „благородния“ господин Нобел. — Делрей се огледа. — Къде е Дан?
— Дан ли?
— Заместникът ми. Дан Вон. От клона ни в Сан франциско. Искам да му благодаря, че ме отмени.
Райм и Сакс се спогледаха. Криминологът каза:
— Никой не те е замествал. Още чакаме.
— Още чакате ли? — изненада се Делрей. — Снощи говорих лично с Дан. Той е човекът, който ще ви помогне. Занимавал се е с десетки случаи на трафик на хора. И е голям специалист по трафикантите и китайската култура. Щеше да ви се обади и да долети с военен самолет.
— Нито дума не сме чули от него. Делрей изпадна в ярост.
— Ами спецотрядът? — попита с тон, който подсказваше, че знае отговора.
— Същата работа — рече Сакс.
Агентът изръмжа нещо и измъкна мобилния телефон от колана си, сякаш вадеше пистолет. Натисна бутон за бързо набиране и след секунда вече говореше:
— Тук е Делрей… Свържи ме… Не ме интересува. Трябва ми сега… Както казах, но ти може би не чу. Трябва ми.
Веднага! — Въздъхна с отвращение. — Е, да ми се обади. Кажи сега. Какво става с Дан Вон?… Мамка му! Изруга повторно и затвори.
— Дан бил на някаква спешна мисия в Хавай. Наредили му от Вашингтон, така че трябвало да го предпочете пред нашия дребен, несъществен случай. Някой е трябвало да ме предупреди — също и теб, — но са пропуснали.
— А Специалният отряд?
— Не знам. Шефът ще ми се обади. Щом не са вече тук обаче, някой яко е прецакал нещата.
— Казаха ни, че въпросът бил „на дневен ред“ днес — отбеляза Райм.