Сони Ли бе приел името на един велик американски гангстер, Сони Корлеоне, син на Кръстника, Вито Корлеоне. Сони беше старши детектив в Първа префектура на Бюрото за сигурност на Народната република в Люгоюан, провинция Фудзян, пътешественик и приятел на Лоабан Линкълн Райм. Щеше да изтръгне информацията за адреса на Призрака от майстора на фън шуй на всяка цена.
Той продължи през блъсканицата, покрай рибарските магазини, пред които бяха изложени кошове с криви раци и кофи с лед и миди или риба — някои разрязани надве, с все още биещи мънички сърца.
Стигна до магазин „Щастлива надежда“.
Ли влезе сред бурканите с разкривени корени от жен-шен, пакетите със сушени сепии, играчките и бонбоните, макароните и подправките, прашните чували с ориз, кофите с пъпешови семки, фидето с форма на звезди, чайовете за черен дроб и бъбреци, бурканчетата със сос от стриди, лотосите, дражетата и дъвките.
В задната част на помещението седеше някакъв мъж, пушеше и четеше вестник на китайски. Магазинчето беше, както очакваше Ли, подредено по перфектен начин: изпъкнали огледала за прогонване на лошата енергия, голям прозрачен нефритов дракон (не просто дървен или керамичен) и — най-важното за воденето на успешна търговия — малък аквариум до северната стена. В него плуваха черни рибки.
— Вие ли сте Джоу? — Да.
Ли обясни, че опитва да намери човека, чийто апартамент на Патрик Хенри Стрийт смяташе, че е бил подреден от Джоу. Чудеше се какво трябва да направи, за да убеди майстора да каже истината. Тук никакви гуанси не вършеха работа. Можеше обаче да даде известно количество пари. Или да го заплаши.
Оказа се, че такива крути мерки не са необходими.
Защото продавачът каза:
— О, той ли, да, току-що мина. Ли го изгледа удивено:
— Какво?
Майсторът на фън шуй смукна силно от цигарата и обясни:
— Купи някои билки, ароматични пръчици, две статуетки на дракони. Преди по-малко от три минутки, две.
— Кван Ан ли се казва?
— Не ми се е представял. Плаща много добре. В брой. Понеже сте му познат, ще ви направя отстъпка.
— Къде отиде?
— Не знам — отвърна продавачът, смачка цигарата си и запали друга. — Сигурно е много богат. Подредил съм му още два апартамента. Единият е съвсем наблизо, на Канал Стрийт, не помня адреса. Като излезете, наляво. Само на три или четири преки е. Ако побързате обаче, може да го настигнете. Носи жълти пликове. С надпис „Щастлива надежда“. Аз си върша добре работата. Благодарение на мен всички духове и дракони са доволни. Ли изхвърча от магазина, без да го доизслуша.
Зави наляво и се втурна по улицата. Заоглежда се отчаяно. Изведнъж на стотина метра напред забеляза среден на ръст мъж с къса, тъмна коса, който се отдалечаваше от магазина с жълт плик в ръка. Походката му бе позната; Ли я помнеше от кораба. Да, помисли си той с разтуптяно сърце, това беше Призрака.
Предполагаше, че трябва да опита да се свърже с Лоабан или Хонсе, но пред него Призрака зави в една странична уличка. Не, не можеше да го остави да се измъкне. Ли продължи след него, стиснал пистолета в джоба си.
Задъхан, той бързо намали дистанцията. Дишаше шумно и когато се приближи, Призрака се обърна. Малко преди трафикантът да го види, Ли се скри зад един контейнер. Когато надникна иззад скривалището си, Призрака вече се отдалечаваше в пустата уличка.
В Люгоюан Сони Ли носеше бледосиня униформа, бели ръкавици и шапка с кожена периферия. Тук обаче приличаше на обикновен минувач. По нищо не личеше, че работи за нюйоркската полиция и Линкълн Райм. Опасяваше се, че ако някой го види да арестува Призрака, ще го помисли за престъпник, бандит, че полицията ще задържи него, а трафикантът ще се измъкне в суматохата.
Затова Ли реши да хване престъпника тук, в пустата уличка.
Не се сещаше нищо особено находчиво и безопасно, затова, когато Призрака зави в друга уличка, се огледа, за да се увери, че наоколо няма никой, и се втурна след трафиканта с изваден пистолет.
Преди Призрака да се усети, Сони Ли скочи върху му, стисна го за яката и опря пистолет в гърба му.
Убиецът изпусна жълтия плик и посегна под ризата си. Ли обаче притисна пистолета си във врата му.
— Не мърдай.
Извади големия „Глок“ от колана на трафиканта и го пъхна в собствения си джоб. Сетне грубо обърна Призрака с лице към себе си и изрецитира познатата реплика:
— Кван Ан, арестувам те в името на Китайската народна република.