— Защо не сваляш този кобур? — прошепна той.
— Лош късмет ли носи?
— Не — засмя се Сун. — Пречи на кръвообращението. Тя посегна към токата и започна да я разкопчава. Почувства как ръката му се спуска, за да й помогне.
Изведнъж обаче рязък звук ги прекъсна — телефонът й звънеше. Тя стана, отдалечи се от Сун и вдигна.
— Моля?
— Сакс, тръгвай бързо.
— Какво има, Райм?
Известно време той мълча, някой в стаята му говореше. След малко отново се обади:
— Капитанът, Сен, е в съзнание. Еди Дън е на другата линия, разпитва го… Задръж. — Гласове, викове. Заповедният тон на Райм: — Нямаме време. Бързо, бързо, бързо! — После отново заговори на нея: — Слушай, Сакс, капитанът е слизал на няколко пъти в трюма. Дочул Чан да разговаря с баща си. Излиза, че някакъв роднина или приятел им уредил жилище и работа в Бруклин.
— Бруклин ли? Нали беше в Куинс?
— Сам Чан е хитрец, не помниш ли? Сигурен съм, че е казал Куинс, за да заблуди всички. Стесних кръга на търсенето до два района: Ред Хук и Оулс Хед.
— Откъде знаеш?
— Как откъде, Сакс? От микроуликите по обувките на стареца. Не помниш ли? В Бруклин има две фабрики за преработка на отпадни води. Залагам за Оулс Хед. Има повече жилищни сгради и е по-близо до Сънсет Парк, тамошния китайски квартал. Еди Дън изпрати своите хора от Пети район да проверяват печатниците и фирмите за табели в Оулс Хед. Лон ще вдигне спецотряда. ИНС също събира хората си. Искам да тръгнеш към Бей Ридж. Ще те уведомя веднага щом науча адреса.
— Джон, Линкълн е намерил Чан — изрече Сакс.
— Къде са?
— В Бруклин.
— О, много добре — каза той с облекчение. — Може ли да дойда? Ще помагам в превода. С Чан говорим един и същ диалект.
— Разбира се. — Сакс вдигна отново телефона. — Джон Сун ще дойде с мен и Коу. За да превежда. Тръгваме, Райм. Обади се, когато научиш адреса.
Приключиха разговора. Сун влезе в спалнята и след малко се появи с голям шлифер.
— Не е студено — каза Сакс.
— Запази топлината — важно е за ки и за кръвта. След това я хвана за раменете и впи поглед в лицето й.
Сакс се усмихна смутено.
— Много добра работа свърши, като намери тези хора, Индао — каза искрено той.
Тя смръщи вежди.
— Индао? — повтори.
— Умалително обръщение. Означава „близък приятел“.
Сакс се трогна. Стисна ръката му.
— Хайде да намерим Чан.
На улицата пред тайната си квартира мъжът с много имена — Кван Ан, Гуй, Призрака, Джон Сун — стисна ръката на Алън Коу, който, както изглежда, беше агент от ИНС.
Това го разтревожи леко, защото Коу вероятно бе участвал в екипа китайски и американски полицаи, преследвали го отвъд океана. Оперативната група бе стигнала близо, обезпокоително близо, но един баншоу на Призрака бе провел собствено разследване и беше научил, че една млада жена от компанията, с която работеше трафикантът, давала информация на полицията за дейността му. Помощникът му отвлече жената, за да разбере какво е казала на ИНС, и зарови трупа й на един строеж.
Очевидно обаче Коу нямаше представа как изглежда Призрака. Трафикантът си спомни, че е носил плетена маска, когато опитваше да убие Ву на Канал Стрийт, така че никой не бе зърнал лицето му.
Индао обясни какво е научил Райм и тримата се качиха в полицейското комби — Коу се намести отзад, преди Призрака да успее да заеме това стратегически по-добро място, сякаш агентът не искаше да позволи на нелегален емигрант да се вози зад него. Потеглиха.
От думите на Индао към Коу Призрака научи, че пред апартамента на Чан ще има и други полицаи и агенти. Той обаче вече бе измислил как да си осигури няколко минути насаме със семейството на Чан. Когато Индао дойде в апартамента му, Юсуф и другият турчин също бяха там. Двамата се вмъкнаха в спалнята, преди Призрака да отвори, и по-късно, когато отиде да вземе пистолета и шлифера си, той им нареди да последват полицейската кола. В Бруклин турците щяха да създадат суматоха около апартамента на Чан и така да дадат на Призрака достатъчно време да убие емигрантите.
Той погледна назад и забеляза колата им през няколко автомобила.
Колкото до Индао… Можеше да изчака до утре.
Найсин, помисли си.
Всяко нещо с времето си.
Той си представи как прави секс с нея; бързо се потопи във въображаемите сцени, станали още по-ярки след първата им среща на плажа — когато тя бе доплувала до него, за да го спаси. Снощи той й бе направил съвсем безобиден масаж, придружен от празни приказки за ефекта му върху стерилитета. Следващият им сеанс щеше да е много по-различен. Щеше да я заведе на място, където да й направи всичко, за което си фантазираше.