Индао, прикована под него, гърчеща се и стенеща. От болка.
С писъци.
Той се възбуди и се извърна, за да скрие доказателството за страстта си. Поведе разговор с агент Коу за изискванията на ИНС за политическо убежище. Агентът се държеше грубо и с неприязън, въпреки лъжливата представа за самоличността на Призрака, която имаше: беден лекар, вдовец, дисидент, обичаш свободата, в търсене на нов дом за семейството си, безобиден и работлив.
Нелегални емигранти изобщо да не се допускат в страната, беше мнението на агента. Скритият смисъл в думите му бе, че те не са достойни да бъдат американци. Призрака се запита дали на Коу му е известно, че процентът на американците от китайски произход, получаващи социални помощи, е най-малък в сравнение с другите групи от населението, включително кореняците бели. Знаеше ли, че нивото на образованието им е по-високо, че броят на банкрутиралите и укриващите данъци е по-нисък?
С удоволствие щеше да убие този човек и съжаляваше, че няма да има време да удължи агонията му.
Призрака погледна крака на Индао и отново почувства как стомахът му се свива. Спомни си как бяха седели в ресторанта предния ден, как бе изливал душата си пред нея.
„Пробий казаните и потопи лодките…“
Защо й се беше разкрил по такъв начин? Толкова глупаво беше. Тя можеше да се досети за истинската му самоличност или, най-малкото, да заподозре нещо. Никога не бе описвал толкова искрено философията на живота си пред някого.
Защо?
Отговорът вероятно се криеше в нещо, стоящо над желанието му да я притежава физически. Той бе чувствал влечение към стотици жени, но беше пазил съкровените си чувства в тайна от тях както преди, така и след акта. Не, с Индао беше друго. Предполагаше, че е следното: той виждаше част от себе си в нея. Малко бяха хората, които го разбираха… с които можеше да разговаря.
Малко бяха онези, чиято компания понасяше, а още по-малко тези, пред които можеше да разголи душата си.
Вярваше, че Индао е такава жена.
Докато Коу бръщолевеше за квоти и социалното бреме на нелегалната емиграция, опирайки се на факти и числа, трафикантът размишляваше колко е жалко, че не може да вземе тази жена със себе си, да й покаже красотите на Сямен, да се разходи с нея из Нанпутоу — огромен будистки манастир — и да я покани на фъстъчена супа или макарони.
Той обаче нямаше да се поколебае да направи онова, което бе решил — да я закара в някой пуст склад или фабрика и да прекара час-два с нея, давайки воля на въображението си. И накрая, разбира се, да я убие. Както му бе казала самата Индао, тя също щеше да пробие казаните и да потопи лодките; след като той убие семейството на Чан, тя нямаше да намери покой, докато не го арестува или застреля. Тя трябваше да умре.
Призрака погледна с усмивка Коу, сякаш приемаше мнението му. Вниманието му обаче бе насочено зад агента. Юсуф и другият уйгур се движеха точно зад тях. Индао не беше забелязала микробуса.
Призрака се обърна напред. Погледна я. След това промърмори няколко думи.
— Какво значи това? — попита тя.
— Молитва. Надявам се Гуанин да ни помогне да намерим Чан.
— Кой е Гуанин?
— Богинята на милосърдието — отвърна не Призрака, а услужливият агент Алън Коу от задната седалка.
42.
Десет минути по-късно телефонът на Лон Селито иззвъня.
Райм и Купър впериха погледи в него. Детективът вдигна. Заслуша се. После затвори очи и по лицето му се разля широка усмивка.
— Намерили са ги! — възкликна и затвори. — Обади се един от униформените от Пети. Открил е един човек в Оулс Хед, който притежава две малки печатници. Казва се Джоузеф Тан. Нашият човек го убедил, че приятелите му ще са мъртви до два часа, ако не ги открием. Тан се огънал и признал, че е уредил работа на Чан и сина му и че е намерил апартамент на семейството.
— Дал ли е адреса?
— Да. На две преки от станцията за преработка на отпадни води е. Благословени торове, какво друго да кажа?
Райм се замисли. Не за изказването на Селито, а за не по-малко безполезната молитва на Сони Ли към бога на полицаите:
„Гуанди, моля помогни нас намери Чан и хване шибан Призрак.“
Той се приближи с количката към дъската. Обходи с поглед таблицата и снимките.
— Ще се обадя на Бо и Отряда за бързо реагиране — каза Селито.
— Чакай малко.
— Какво има?
— Предчувствие — отвърна замислено Райм. — Имам предчувствие.
С остър поглед, като на сокол скитник, Райм завъртя бавно глава и заоглежда старателно изписаните бележки на Том, снимките и другите улики по случая — всяка добавяща нови подробности към мрачния разказ, като йероглифи в древноегипетска гробница.