— Не мърдай! — повтори Сакс. — Сантиметър да помръднеш, и си мъртъв.
— Изобщо не…
— Разбираш ли какво ти говоря?
— Да, мамка му. разбирам те! — извика гневно той. — А ти ми обясни какво означава това!
— Преди една минута по телефона Линкълн ми каза нещо повече от адреса на Чан. Разгледал е отново уликите и е провел няколко разговора. Мислеше, че си прикрил добре следите си, нали?
— Свали оръжието, полицай! Не можеш…
— Той знае всичко за теб. Че ти работиш за Призрака. Агентът преглътна тежко:
— Да не си се побъркала?
— Ти си ангелът му пазител. Ти го защитаваш. Точно затова стреля толкова прибързано на Канал Стрийт пред апартамента на Ву. Изобщо не си се целил в него. Искал си да го предупредиш. Ти го информираш. Казал си му, че Ву е в тайната квартира в Мъри Хил.
Коу се огледа нервно.
— Това са глупости!
Призрака с мъка се съвзе от шока и нормализира дишането си. Ръцете му още трепереха. Потеше се обилно — налагаше се да носи пуловера с високата яка, за да скрие белега от кожената връвчица, с която се беше опитал да го удуши китайският полицай. Той избърса длани в панталоните си.
— Не се тревожи, Джон — успокои го Индао. — Той няма да навреди на никого. — Обърна се отново към агента:
— И си му осигурил онзи готин пищак, „Глок“. Четирийсет и пети калибър. Който случайно се оказва регистриран към ИНС.
— Ти си се побъркала, Сакс.
— През цялото време получаваме сигнали, че Призрака е подкупил служители на държавните служби. Никога не сме се замисляли, че може сред тях да има и агенти на ИНС. Защо са всички тези пътувания до Китай, Коу? Според Пийбоди никой агент не ходи толкова често там, колкото ти. Понякога очевидно на твои собствени разноски. Срещал си се със съдружниците на шефа си.
— Исках да пипна гада, който отвлече информаторката ми.
— Е, сега Райм говори със службите за сигурност във Фуджоу. Ще се заеме с уликите и по онзи случай.
— Искаш да кажеш, че съм убил собствената си информаторка? Жена с малки деца?
— Ще проверим доказателствата — каза хладно тя.
— Кой, по дяволите, ни е свързал? Ако някой твърди, че ме е видял заедно с Призрака, това е гнусна лъжа.
— Няма свидетели ли? Това не означава нищо. Той е параноик, спомни си. Не би се срещнал лично с никого, който да може да свидетелства срещу него. Работи с посредници.
— Това са фантасмагории, полицай.
— Не, просто изследваме уликите. Райм току-що е прегледал записите от телефонните ти разговори. Половин дузина обаждания на една гласова поща в Ню Джърси.
— О, глупости, използвам я за местните си информатори.
— Никога не си споменавал информатори.
— Защото нямат нищо общо с този случай.
— Смяташе да се обадиш на Призрака, след като намерим апартамента на Чан, нали? — сряза го Индао. — Или мислеше да ги убиеш сам?… Както и нас.
Коу преглътна.
— Няма да говоря повече с теб. Искам адвокат.
— Ще имаш предостатъчно време за това. Сега сложи дясната си ръка на дръжката. Ако я преместиш в друга посока и с един сантиметър, ще я прострелям. Ясно ли е?
— Слушай…
— Ясно ли е?
Призрака срещна за миг ледените й очи. Побиха го тръпки. Запита се дали тя се надява агентът да посегне към пистолета си, за да го застреля.
— Да — промълви Коу.
— С лявата ръка хвани пистолета, само с палеца и показалеца. Движи се съвсем бавно.
С изражение на отвращение Коу внимателно свали оръжието и й го подаде. Индао прибра пистолета и каза:
— Вън от колата.
Отвори своята врата и излезе. След това — неговата, без да отмества пистолета си от гърдите на агента.
— Бавно.
Той излезе. Тя му направи знак към тротоара.
— По очи.
Сърцето на Призрака — което туптеше като пърхаща в кафез птичка — се поуспокои.
„Страхувай се, за да бъдеш смел…“
Каква ирония, помисли си. Той наистина имаше помощници американци, дори в ИНС — включително един служител от Комисията за предоставяне на политическо убежище, благодарение на когото го бяха освободили толкова скоро предната сутрин. Не ги познаваше обаче всичките и както бе обяснила току-що Индао на Коу, рядко се срещаше лично с тях. Колкото до информацията за скривалището на Ву в Мъри Хил — самата Индао му я беше дала, когато го попита дали иска да отиде с нея.
След като Коу наистина работеше за него, трябваше ли да опита да го спаси?
Не, по-добре да го зареже. Така щеше да притъпи вниманието на другите, когато си помислят, че са хванали предателя.
На тротоара тя чевръсто щракна белезниците на агента, прибра оръжието си, след това вдигна грубо Коу на крака.
Призрака смъкна прозореца си и кимна към апартамента: