— Искаш ли да поговоря с Чан?
— Това не е тяхното жилище. Дотам има още няколко пресечки. Излъгах, заради Коу. Избрах това място, защото на другия ъгъл има полицейски участък. Там ще го пазят, докато дойде ФБР да го прибере.
Призрака изгледа Коу и придаде на гласа си нотка на възмущение:
— И щеше да кажеш на Призрака къде са. Тези деца… щеше да го оставиш да ги убие. Отвратително!
Индао поведе грубо Коу към ъгъла, където я посрещнаха трима униформени полицаи и поеха арестанта. Призрака хвърли поглед назад и забеляза микробуса на Юсуф да забавя ход при предишната пресечка.
След пет минути Индао се върна, качи се и потегли. Продължиха напред. Тя погледна Призрака и поклати глава:
— Съжалявам. Добре ли си?
Макар случката да я беше възбудила в известна степен, вече започваше да се отпуска.
— Да — засмя се Призрака. — Отлично се справи. Истинска актриса си. — Усмивката му помръкна. — Предател в ИНС?
— Всички тези глупости как Призрака бил убил информаторката му… Успя да ни баламоса. — Тя извади клетъчния си телефон и се обади. — Добре, Райм, Коу е в ареста… Не, никакъв проблем. С Джон отиваме към жилището на Чан… Къде са отрядите?… Добре, след три минути сме там. Няма да чакаме спецотряда. Призрака може всеки момент да се появи.
Наистина може, помисли си трафикантът.
Индао затвори.
Значи щяха да стигнат преди всички останали. Нямаше да се наложи да отлага повече. Щеше да убие емигрантите, да набута червенокосата в микробуса и да изчезне. Призрака постави ръка на рамото й и го стисна. Почувства как се възбужда още повече.
— Благодаря, че дойде, Джон — усмихна се тя. — Как се казва, „Индао“?
Той поклати глава:
— Така се обръща мъжът към жената. Ти ще кажеш „Индзин“.
Което означава мъжки полов орган.
— Индзин — повтори тя.
— За мен е чест. — Той наведе леко глава; погледна червената й коса, бледата й кожа, дългите й крака… — Приятелят ти Райм е истински детектив. Бих искал, след като всичко свърши, да го навестя.
— Ще ти дам картичката му. Имам една в чантичката.
— Добре.
Райм също трябваше да умре. Защото той също нямаше да спре, докато не победи врага си. „По фу чен джоу.“ Райм бе като самия Призрак. И Индао. Твърде опасен, за да остане жив. Тя му беше казала, че е парализиран. Как можеше да го изтезава?, почуди се Призрака. Лицето, очите, езика… Имаше начин, зависи с колко време разполагаше. Огънят винаги вършеше добра работа.
Индао зави рязко в една еднопосочна улица и спря. Погледна номерата и продължи още малко. Спря на платното и остави полицейската си карта на таблото.
— Това е къщата.
Тя посочи една триетажна тухлена сграда на няколко постройки от тях. Лампите на долния етаж светеха. Скромно, но по-уютно от жълтобежовите талашитени или бетонни сгради, в които живееха много китайци благодарение на Мао. Двамата слязоха и тръгнаха по тротоара. Спряха за миг. Призрака хвърли поглед през рамо. Юсуф бе оставил колата и в сумрака трафикантът забеляза него и другия уйгур да се приближават бавно зад тях.
Приведе се и долови аромата на сапун и на пот. Възбудата му ставаше нетърпима и той се допря леко до ръката и бедрото на Индао, докато оглеждаха къщата. Тя кимна към прозореца на верандата:
— Ще влезем през задния вход… ако е отключено. Ако минем отпред, може да ни видят и да избягат.
Махна му да я последва зад съседната постройка, след това двамата пресякоха двора към дома на Чан. Движеха се бавно, за да не се блъснат в нещо в тъмното и така да издадат присъствието си.
При задния вход на апартамента спряха и Индао погледна през прозореца — в малката кухня. Вътре нямаше никой.
— Винаги поглеждай първо през прозореца — прошепна тя. — Това е новото ми тактическо правило.
Усмихна се тъжно при тия думи, но не обясни защо.
— Хайде — подкани го. — Движи се бавно. Да не ги изплашим. Кажи им веднага, че сме дошли да им помогнем. Да ги защитим от Призрака. И че имат голям шанс да получат политическо убежище.
Призрака опита да си представи реакцията на Сам Чан и жена му, когато видят кой е преводачът на полицията.
Индао пробва вратата. Беше отключена. Тя я отвори бързо — за да не скърца, предположи Призрака.
Как да постъпи?, почуди се той. Вероятно трябваше да зашемети Индао веднага. Твърде рисковано беше само да я заплаши. Реши, че е най-добре да я простреля в крака — в задната част на коленната става щеше да е много подходящо, като се има предвид артритът й. Той и турците щяха да убият емигрантите. След това — към микробуса. Щяха да отидат в някоя тайна квартира или изоставен склад, което да му осигури няколко часа на спокойствие с Индао. Прекосиха безшумно тясната, потискаща кухничка.