Истинският Джон Сун беше лекар, а Призрака — не, но както беше казал Сони Ли, всеки в Китай разбира по малко от източна медицина. Всеки, лекуван някога от китайски доктор, можеше да се досети за диагнозата и билките, дадени от Призрака на Сакс.
— А приятелят ти от ИНС? — попита Призрака.
— Коу ли? Знаехме, че няма никаква връзка с теб. Трябваше обаче да го обвиня за шпионин — трябваше да те накараме да си помислиш, че не сме те разкрили. И се налагаше да го отстраним. Ако разбере кой си, можеше да те нападне — както на Канал Стрийт. Искахме да те заловим чисто. И не желаехме да отиде в затвора за убийство. Дори жертвата да си ти.
Призрака се усмихна спокойно.
Когато предаваше Коу на тримата полицаи от най-близкия участък, тя му бе обяснила какво става. Агентът, разбира се, остана шокиран, че е стоял на сантиметри от убиеца на информаторката си, и запротестира, че и той искал да участва в залавянето му. Заповедта за задържането му обаче бе издадена от Полис Плаза и той нямаше да мръдне никъде, докато Призрака не бъде заловен.
— Искахме да хванем и съучастниците ти — обясни тя. — Забелязах ги, когато влизахме в Бруклин, и когато предавах Коу на полицаите, наредих да предупредят отряда, че не си сам. — Изгледа го замислено: — Убил си Сун, след това си скрил трупа и си се прострелял. После си се върнал във водата. Едва не се удави!
— Нямах голям избор, не мислиш ли? Джери Тан ме изостави. Нямаше начин да се измъкна.
— Ами пистолета?
— В линейката го пъхнах в чорапа си. След това го скрих в болницата и си го взех, когато служителят от ИНС ме освободи.
— Корумпиран агент от ИНС, а? Доста бързо те освободиха.
Призрака не отговори и тя добави:
— Е, и с това ще се заемем. — Сетне попита: — Всичко, което ми разказа за Джон Сун… измислил си го, нали?
Призрака вдигна рамене:
— Не, вярно беше. Преди да го убия, го накарах да ми разкаже за себе си, кой е бил в лодката, за Чан и Ву. Достатъчно, за да измисля правдоподобна история. Хвърлих личната му карта, защото имате снимка, и задържах портфейла и талисмана.
— Къде е тялото му?
Той й отговори със спокойна усмивка.
Самоувереността му я вбесяваше. Той беше заловен — щеше да прекара остатъка от живота си в затвора или дори да бъде екзекутиран, но изглеждаше, сякаш единственото му неудобство е закъснението на влака му.
Телефонът на Сакс иззвъня и й помогна да преодолее желанието да зашлеви плесница на трафиканта. Тя се отдръпна настрани и вдигна. — Да?
— Забавляваме се, а? — попита жлъчно Райм.
— Аз…
— Може би се готвите за пикник? Да отидете на кино? Нас забравихте ли ни?
— Райм, тъкмо го залавяме.
— А аз чакам ли, чакам някой да ме уведоми какво е станало. Някой да се сети… Не, не искам, Том. Ядосан съм.
— Тук сме малко заети, Райм.
— Просто се чудех какво става. Не съм паникьор, нали знаеш?
Явно беше разбрал, че всичко е минало добре — иначе нямаше да се държи толкова саркастично.
— Стига си сумтял…
— „Сумтял“. Ама че език, Сакс!
— … защото го пипнахме. Опитвам се да го накарам да каже къде е тялото на Джон Сун, но…
— Е, за това лесно ще се сетим, Сакс, не мислиш ли? Очевидно е.
За някои може би, помисли си тя, радостна да чуе обичайния му недоволен глас вместо безизразния тон отпреди малко.
— В багажника на откраднатата хонда е — добави криминологът.
— А тя е още на източния край на Лонг Айлънд, така ли?
— Разбира се. Къде другаде? Призрака я е откраднал, убил е Сун и я е закарал на изток — където не бихме се сетили да търсим. Мислехме, че е тръгнал на запад, към града.
Селито прибра телефона си и посочи напред по улицата.
Нетърпелива да види емигрантите, особено Пои, Сакс каза:
— Трябва да се срещна с едни хора, Райм.
— Да се срещнеш с хора ли? Ама там наистина стана като на пикник. С кого?
Тя се замисли за миг, после отговори:
— С едни приятели.
45.
Емигрантите стояха пред една олющена сграда близо до Оулс Хед Парк. Наоколо се носеше тежка миризма на помия — от пречиствателната станция, която бе издала скривалището им на полицията.
Никой от семейството не беше с белезници и Сакс остана доволна от това. Зарадва се също така да види как двама полицаи разговарят добронамерено с по-малкото момче на Чан.