„Как може да се надуши мисъл?“ — зачуди се Пийбоди.
— Какво искаш да кажеш?
— След като се е заел с уликите, има опасност Райм да осуети осъждането на Коу. Да подправи доказателствата по някакъв начин.
— Какво? — изсумтя презрително Пийбоди. — Това е смешно. Райм не би направил такова нещо.
Тези думи накараха Уебли да изрази някаква емоция. Той се намръщи и поклати глава.
— Защо не? — продължи заместник главният агент. — След злополуката той не е най-предвидимият човек на света. Винаги е имал склонност към самоубийство. И както изглежда, се е сближил доста с онова китайско ченге. Може би убийството на Ли е преляло чашата.
Това звучеше налудничаво, но кой знае? Пийбоди ловеше хора, опитващи да се промъкнат нелегално в страната, и ги връщаше в родината им. Нямаше представа как размишляват престъпниците. Нямаше никакъв опит в психологията, ако не броим таксите за психоаналитика на жена му.
Колкото до Коу, е, той определено бе достатъчно неразумен, за да опита да гръмне Призрака. Вече беше пробвал веднъж — пред апартамента на Ву на Канал Стрийт.
— Какво казва Делрей? — попита Пийбоди.
— В момента изпълнява задача. Не отговаря.
— Той не ти ли е подчинен?
— Делрей се подчинява преди всичко на Делрей.
— Какво предлагаш да правим? — попита Пийбоди, докато бършеше лице с измачкания ръкав на сакото си.
— Мислиш ли, че Коу може да ви следи?
Пийбоди погледна през прозореца — колите по магистрала „Ван Уик“ бяха неизброими.
— Откъде да знам, по дяволите! — отвърна сприхаво, отказвайки се напълно от официалния език на висшата държавна администрация.
— Значи, ако опита нещо, ще е на летището. Кажи на хората си да внимават. Аз ще предупредя охраната.
— Просто не ми се вярва да го направи.
— Да, ама също не ти се вярваше, че Райм ще хване този нещастник, нали?
Връзката прекъсна.
Пийбоди се извърна и погледна изпитателно Призрака.
— Какво има? — попита китаецът.
— Нищо. — Пийбоди се обърна към един от агентите: — Имаме ли бронирани жилетки отзад?
— Не. Е, аз нося.
— И аз — каза другият агент.
По гласовете им личеше, че няма да се дадат лесно.
А и Пийбоди нямаше да ги спира. Ако Коу опита да убие Призрака и успее, е, така било писано. Двамата с Райм щяха да си понесат последствията.
Той се наведе напред и се тросна на шофьора:
— Какво става с този проклет климатик бе?
Белезниците на ръцете му изглеждаха меки като коприна.
Щяха да му ги свалят още щом стъпи на борда на самолета, който трябваше да го върне у дома.
Докато вървеше по коридора на международния летищен терминал, той размишляваше колко са се променили полетите за Далечния изток. Преди пътуваше с Китайските авиолинии. Сега нещата бяха различни. Щеше да лети с „Нортуест Еърлайнс“ до Лос Анджелис, после с „Чайна Еър“ до Сингапур с връзка за Фуджоу, през цялото време в бизнескласа. Компанията беше странна: Призрака, двама въоръжени полицаи и двама началници — Пийбоди от ИНС и един от Държавния департамент на САЩ. Сега към тях се бяха присъединили и двама въоръжени служители от охраната на летището, едри мъжаги, нервни като котки, които постоянно оглеждаха тълпата с ръце върху пистолетите.
Призрака нямаше представа на какво се дължи това безпокойство и засилената охрана, но предполагаше, че животът му е застрашен. Е, в това нямаше нищо ново. Той живееше със смъртта от нощта на убийството на родителите си. Стъпки зад тях.
— Господин Кван… господин Кван!
Те спряха. Към тях вървеше слаб китаец с костюм. Мъжете от охраната извадиха пистолетите си и човекът спря, ококори се от страх.
— Това е адвокатът ми — каза Призрака.
— Сигурен ли сте? — усъмни се Пийбоди.
— Как така дали съм сигурен?
Пийбоди кимна на адвоката да се приближи, претърси го въпреки протестите на Призрака и го остави да се отдръпне встрани с клиента си. Трафикантът приближи ухо към устата на юриста.
— Казвай.
— Чан и Ву са освободени, очакват разглеждане на молбите си. Изглежда, че ще получат убежище. Ву са във Флъшинг, Кукнс. Чан са се върнали в Оулс Хед, в същия апартамент.
— А Индао? — прошепна Призрака. Адвокатът се стъписа при тази цинична дума. Трафикантът се поправи:
— Искам да кажа — Сакс.
— О, имам и нейния адрес. И на Линкълн Райм. Искаш ли да ти ги запиша?
— Не, просто ми ги кажи бавно. Ще ги запомня. Само след три повторения Призрака ги запомни.
— Парите ти са преведени по сметката — каза на адвоката.
Нямаше нужда да споменава колко пари и на коя сметка. Адвокатът кимна, хвърли плах поглед на въоръжената охрана и се отдалечи.