— Понякога губим поглед върху голямата картина. Добре, признавам, че на мен ми се случва по-често, отколкото, да кажем, на моята Сакс. Тя търси мотива, причината хората да действат по един или друг начин. Аз обаче не съм такъв човек. Аз изследвам всяка улика и опитвам да я наместя в мозайката. — Райм погледна Призрака и се усмихна. — Като да поставяш пуловете върху дъската за вейчи.
Трафикантът, почернил живота на толкова много хора, не каза нищо, не даде израз на каквато и да било емоция. Служителката от билетния контрол обяви начало на качването за полета на „Нортуест Еърлайнс“ за Лос Анджелис.
Райм кимна към Призрака:
— Аз разтълкувах уликите безупречно. В края на краищата, ето го престъпника, заловен. И разполагаме с достатъчно доказателства, за да поискаме смъртна присъда. Какво обаче става? Той излиза на свобода.
— Не излиза на свобода — възрази Пийбоди. — Ще бъде изправен на съд в Китай.
— Излиза извън юрисдикцията на правозащитните органи, в чийто район извърши ред тежки престъпления през последните няколко дни — поправи го остро Райм. — Да не спорим по този въпрос.
На Уебли от Държавния му дойде до гуша:
— Давайте по същество, или го качвам на самолета. Райм продължи да не му обръща внимание. Имаше сценарий и не възнамеряваше да се отклонява от него.
— Голямата картина… голямата картина… Да знаете колко лошо се почувствах. Ето, намирам „Фуджоуския дракон“ и изпращам Бреговата охрана да го залови, но какво става — той го потапя. Десетки невинни се издавят!
Пийбоди поклати глава:
— Разбира се, че ще се почувстваш зле. Всички се чувстваме зле, но..
Райм продължи по сценария:
— Голямата картина… Да помислим за нея. Да се пренесем назад във времето — преди два дни, малко преди зазоряване, на борда на „Фуджоуския дракон“. Представете си. че сте Призрака, един човек, издирван от органите на реда — издирван за тежки престъпления, — и Бреговата охрана ще пресрещне кораба ви само след половин час. Какво бихте сторили?
Служителката продължаваше да приема пътниците за полета.
Пийбоди въздъхна. Уебли от Държавния промърмори нещо — Райм знаеше, че не е комплимент за него. Призрака се размърда, но не каза нищо.
След като никой не взе думата, Райм продължи:
— Аз, на негово място, бих взел парите си, бих изпратил „Дракона“ в открито море и бих избягал на брега с някоя от лодките. Бреговата охрана, полицията и ИНС щяха да са толкова заети с екипажа и емигрантите, че докато се усетят, че ме няма, щях да съм вече на половината път за Ню Йорк. Какво обаче е направил Призрака?
— Заключил емигрантите в трюма — заговори Сакс като по даден сигнал, — потопил кораба, след това започнал да избива оцелелите. При това с риск да го заловят или застрелят.
— И тъй като не успял да избие всички на брега — поде Райм, — ги последва в града и опита да ги убие тук. Защо, за Бога, ще прави такова нещо?
— Е, те са свидетели — предположи Пийбоди. — Трябвало е да ги премахне.
— Защо? Това е въпросът, който никой не си задава. Какво ще спечели с това?
Пийбоди и Уебли от Държавния останаха безмълвни. Райм продължи:
— Пасажерите на кораба могат да свидетелстват само по един случай на незаконен трафик на хора. Призрака обаче вече се издирва за десетина такива престъпления из целия свят. Също и за убийства. Справка — Интерпол. Няма логика да си дава толкова труд да ги избива само защото са свидетели. — Райм направи драматична неколкосекундна пауза. — Убийството обаче има пълна логика, ако той от самото начало е набелязал пасажерите за жертви.
Слушателите му реагираха по два различни начина. Пийбоди бе объркан и изненадан. Изражението на Уебли от Държавния обаче беше съвършено различно. Той знаеше накъде бие Райм.
— Жертви — продължи криминологът. — Това е ключовата дума. Виждате ли, по време на малката си разходка под водата моята добра Сакс намери едно писмо.
При тези думи Призрака, който досега съзерцаваше Сакс, се обърна към Райм.
— Писмо ли? — обади се Пийбоди.
— В него в общи линии се казва: „ето ти парите и списъка на жертвите…“ Започваме ли да виждаме голямата картина, господа? В писмото не пише „пасажери“ или „емигранти“, или „добитък“, — или вашето не особено учтиво „незаконни“, Пийбоди. Пише черно на бяло „жертви“. Отначало, когато чух за пръв път превода на писмото, не си дадох сметка, че авторът му е използвал точно тази дума. Голямата картина се изяснява, когато видим кои всъщност са жертвите — всичките емигранти са китайски дисиденти или техни близки. Призрака не е само каналджия. Той е и професионален убиец. Бил е нает, за да ги убие.