— Този човек е луд — изсъска Призрака. — Отчаян е. Искам да тръгна веднага.
Райм обаче продължи необезпокоен:
— Призрака е планирал потапянето на „Дракона“. Чакал е само да се приближат достатъчно до брега, за да може да се измъкне заедно с помощника си. Случиха се обаче няколко непредвидени неща — ние открихме кораба и изпратихме Бреговата охрана да го пресрещне, така че се наложило да напусне „Дракона“ по-рано от замисленото; някои от емигрантите успели да се измъкнат. Освен това експлозивът се оказал прекалено мощен и плавателният съд потънал, преди той да успее да вземе парите и оръжието си и да намери помощника си.
— Това е абсурдно! — възкликна Уебли от Държавния. — Пекин не би наел никого да убива дисиденти. Вече не сме през шейсетте.
— Пекин не е замесен — отговори Райм, — както подозирам, че много добре знаете, Уебли. Не, ние открихме кой е изпратил парите и инструкциите на Призрака. Казва се Лин Шуйбян.
Призрака погледна отчаяно към изхода. Райм продължи:
— Изпратих името и адреса му на Фуджоуската полиция и ги информирах, че той е помощник на трафиканта. Те обаче ми отговориха, че сигурно имам грешка. Адресът е на една държавна сграда във Фуджоу. Лин е заместник на губернатора на Фудзян по търговското развитие.
— Какво означава това? — попита Пийбоди.
— Че е корумпиран държавен служител — тросна се Райм. — Не е ли очевидно? Той и хората му получават подкупи за милиони от фирмите по цялото Югозападно крайбрежие на Китай. Вероятно работи в комбина с губернатора, но за това нямаме доказателства. Поне засега.
— Невъзможно! — заяви Уебли. Сам не си вярваше.
— Изобщо не е невъзможно. Сони Ли ми разказа за Фудзян. Провинцията винаги е била по-независима, отколкото му се харесва на централното държавно ръководство. Има най-много връзки със Запада и Тайван. Освен това е по-богата. Там са и най-активните дисиденти. Пекин постоянно заплашва да нахлуе в провинцията, да национализира отново фирмите и да постави свои хора в управлението. Ако това стане, Лин и момчетата му губят източниците си на доходи. И така, как да задоволят Пекин? Като избият най-устатите дисиденти. А какъв по-подходящ начин от наемането на един трафикант? Ако загинат на път за друга страна, грешката е само тяхна, не на управниците.
— И най-вероятно никой няма да разбере за смъртта им — добави Сакс. — Превръщат се просто в поредната група изчезнали. — Тя кимна към Уебли от Държавния и подкани: — Райм?
— О, да. Последното парче от мозайката. Защо Призрака излиза на свобода? — Той се обърна към Уебли: — Вие го изпращате обратно, за да угодите на Лин и хората му във Фудзян. За да не пострадат деловите ни интереси. Югоизточен Китай е районът с най-много американски инвестиции в света.
— Това са глупости — изсъска държавният служител.
— Това е смешно — каза Призрака. — Пълна лъжа от един отчаян човек. — Кимна към Райм. — Къде са доказателствата?
— Доказателства ли? Е, писмото на Лин е у нас, но ако искаш още… Помниш ли, Харълд? Ти ми каза, че през последната година още два кораба с емигранти на Призрака са изчезнали. Проверих свидетелствата на роднините им в архива на Интерпол. Повечето от тези жертви също са били дисиденти от Фудзян.
— Не е вярно — възрази бързо Призрака.
— Освен това имаме и парите — продължи Райм, без да му обръща внимание.
— Пари ли?
— Възнаграждението за транспортирането. Докато се плацикаше в Атлантика, Сакс намери сто и двайсет хиляди американски долара и юани за още около двайсет хиляди. Поканих един приятел от ИНС у нас да ми помогне с анализа на уликите. Той…
— Кой? — попита рязко Пийбоди; после се досети. — Алън Коу ли? Той е бил, нали?
— Приятел. Да не споменаваме имена.
Приятелят наистина беше Коу. Бе прекарал цял ден в ровене из секретните архиви на ИНС, което вероятно щеше да му струва работата, ако не да го изпрати в затвора. За този риск му беше споменал Райм — и Коу бе приел с радост.
— Първото, което му направи впечатление, бяха парите. Каза ми, че емигрантите не могат да платят на трафикантите в долари, защото в Китай просто няма долари, поне не достатъчно, за да покрият капарото за транспортирането до САЩ. Те винаги плащат в юани. На кораб с около двайсет и петима емигранти Сакс би трябвало да намери поне половин милион долара в юани — и то само за капарото. И така, защо на борда има толкова малко китайски пари? Защото той ги прекарвал за нищожна сума — за да могат дисидентите от списъка на жертвите да си го позволят. Призрака печели пари от възнаграждението за убийството им. Сто и двайсетте хиляди долара? Е, това е аванс от Лин. Проверих серийните номера на някои от банкнотите и според федералния резерв тези пари са били изпратени за Южнокитайската банка в Сингапур. Която обслужва фудзянското правителство.