През изхода минаваха все нови и нови пътници. Призрака вече изглеждаше отчаян.
Пийбоди мълчеше замислено. Изглеждаше разколебан. Служителят от Държавния департамент обаче беше твърд:
— Качваме го на самолета, това е. Райм присви очи и вдигна глава:
— Докъде стигнахме с доказателствата, Сакс?
— Какво ще кажеш за експлозива?
— Да, експлозивът за потапянето на кораба. ФБР установи, че е доставен от севернокорейски военни, които редовно снабдяват — познайте кого — базите на Народно освободителната армия във Фудзян. Експлозивът е даден на Призрака от официалните власти. — Райм затвори очи за секунда; сетне отново ги отвори. — След това идва мобилният телефон, намерен на плажа… Беше от тези, които се използват от държавните служители. Фред научи от свой приятел в Лангли, че много служби за сигурност ги използват — включително китайските. Мрежата, която е използвал, е базирана във Фуджоу.
— Камионите, Райм — напомни Сакс. — Кажи им за камионите.
Райм кимна; не можеше да устои на изкушението да им докаже за пореден път способностите си.
— Нещо много интересно в криминологията — понякога онова, което не откриваш на местопроизшествието, е не по-малко важно от намереното. Докато разглеждах списъка на уликите, си дадох сметка, че нещо липсва. Къде бяха следите от камионите, които би трябвало да приберат емигрантите? Приятелят ми от ИНС ми разказа, че осигуряването на наземен транспорт също е задължение на трафиканта. Такъв обаче нямаше. Единствената кола на плажа е била тази на Джери Тан — предназначена за Призрака и неговия баншоу. Защото Призрака не е предвиждал емигрантите да се доберат до брега живи. Опашката от чакащи пътници изтъняваше. Уебли от Държавния се наведе и изсъска злобно в лицето на Райм:
— Започваш да прекаляваш, господинчо! Не знаеш в какво се забъркваш!
Райм го погледна с престорено виновно изражение:
— Не, аз нищо не разбирам. Нито от международна политика, нито от държавни дела… Аз съм един обикновен учен. Знанията ми са ужасно ограничени. До неща като, да речем, имитацията на динамит.
Това моментално затвори устата на Уебли от Държавния.
— Тук се намесвам аз — заплашително изрече Делрей. Пийбоди се изкашля смутено.
— Какво искаш да кажеш? — попита, но само защото сценарият го караше да зададе този въпрос, отговора на който не щеше да чува за нищо на света.
— Бомбата в колата на Фред ли? Ами получихме резултатите за динамита. Дървесни стърготини, смесени с епоксидна смола. Имитация. Използва се за тренировъчни цели. Моят приятел от ИНС обаче ми каза, че Службата имала собствен сапьорен отряд и тренировъчен център в Манхатън; тази сутрин се отби оттам. Имат имитации на експлозиви, за да учат новобранците да ги разпознават и да боравят с тях. Пръчките от колата на Фред са като тези в склада на ИНС. И номерата по детонатора съвпадат с тези от хранилището за улики на Имиграционната служба — конфискувани са преди години при ареста на десетина руски нелегални емигранти на Кони Айлънд.
Ужасеният поглед на Пийбоди доставяше удоволствие на Райм. Криминологът се чудеше как успява Уебли от Държавния все още да изглежда спокоен и да възразява толкова нагло.
— Намеквате, че някой от федералните служби би причинил смъртта на колега…
— Смърт ли? Как може такъв малък детонатор да причини каквито и да било наранявания? Това е само една пиратка. Не, най-тежкото престъпление в този случай е умишленото възпрепятстване на следствието — защото ми се струва, че целта ви е била да отстраните Фред временно от случая.
— И защо?
— Защото — поде дългучът Делрей, след като пристъпи напред и притисна Уебли от Държавния до стената — ви мътех водата. Защото щях да мобилизирам Специалния отряд, който да пипне Призрака за нула време, не да се размотава като вашите агенти от ИНС. По дяволите, май точно затова бяхте включили мен в разследването. Защото нямах никакъв опит с нелегалния трафик на хора. И когато уредих със случая да се заеме специалист — Дан Вон, — той моментално беше изритан на запад.
Райм обобщи:
— Фред трябваше да бъде отстранен, за да се отървете от Призрака според плана си — да го хванете жив и да го изкарате по живо, по здраво от страната като част от сделката между Държавния департамент и Лин от фудзян. — Кимна към самолета. — Както и стана.
— Не съм знаел нищо за убийството на дисиденти — запелтечи Пийбоди. — Никой не ме е уведомил за това. Кълна се!