— Трай! — изсъска заплашително Уебли от Държавния.
— Казаха само, че не искали Министерството на правосъдието да се намесва. Че било много важно за държавната сигурност. Никой не е споменавал бизнесинтереси, никой не е споменавал…
— Харълд! — сряза го Уебли от Държавния; сетне се обърна към Райм и заговори със спокоен, разумен глас: — Вижте, Линкълн, ако — само „ако“ — в това, което казахте, има нещо вярно, трябва да си дадете сметка, че тук са замесени много повече проблеми от съдбата на един-единствен човек. Призрака е разкрит. Той няма да потапя повече кораби. Отсега нататък никой няма да използва услугите му, за да емигрира. Ако го върнем в страната му обаче, китайците ще останат доволни. Пекин няма да прави нищо на провинциите и като резултат хората там ще имат по-добри икономически условия. И с малко американско влияние човешките права също ще бъдат по-добре защитени. Понякога се налага да се приемат компромиси.
Райм кимна:
— О, значи въпросът е по-скоро дипломатически, така ли?
Уебли от Държавния се усмихна, радостен, че Райм най-после го е разбрал.
— Точно така. За доброто на двете страни. Това е една жертва, да, но се налага да я направим.
Райм се замисли за момент, след това се обърна към Сакс:
— Можем да го наречем „историческа, безпрецедентна велика саможертва за общото добруване на народите“.
Лицето на Уебли от Държавния се изкриви при този сарказъм.
— Виждате ли — обясни Райм, — политиката е сложна работа, дипломацията е сложна работа. Престъплението обаче е съвсем просто нещо. Аз не обичам сложните неща. Затова ето моите условия. Можете да оставите Призрака в ръцете ни, за да бъде съден в тази страна, а можете да го изпратите със самолета. Ако направите второто, ние ще разгласим пред обществеността как пускате на свобода престъпник, отговорен за поредица убийства — по политически и икономически причини. И че междувременно сте извършили нападение над федерален агент. Изборът е ваш.
— Не ни заплашвайте! — изсъска Уебли от Държавния. — Вие сте едни прости градски ченгета.
Прозвуча последното повикване за полета. Призрака се бе уплашил не на шега. По челото му изби пот. Лицето му бе потъмняло от гняв. Той се приближи до Уебли и вдигна ръце; белезниците издрънчаха. Зашепна му нещо.
Държавният служител обаче не го удостои с внимание и се обърна отново към Райм:
— Какво, по дяволите, ще разгласите пред обществеността? Никой няма да се заинтересува от тази история. Да не си въобразявате, че ще предизвикате втори „Уотър-гейт“? Ние изпращаме един китайски гражданин в собствената му страна, където той ще бъде съден.
— Харълд? — изрече Райм.
— Съжалявам, нищо не мога да направя — измънка Пийбоди.
— Такова, значи, е решението ви — усмихна се леко Райм. — Точно това исках. Твърдо решение. Вие го взехте. Много добре.
Това положение много напомняше за играта вейчи, помисли си, едновременно развеселен и натъжен, той.
— Том, би ли му показал нашето творение? — помоли болногледача си.
Младият мъж извади от джоба си плик и го подаде на Уебли от Държавния, Държавният служител го отвори. Вътре имаше писмо до Питър Ходинс, репортер от отдела за външнополитически новини на „Ню Йорк Таймс“. Описваше в подробности всичко, което Райм бе казал току-що.
— С Питър сме добри приятели — вметна Том. — Обещах му приоритетна информация за потъването на „Фуджоуския дракон“ и възможните последствия от него във Вашингтон. Случаят много го заинтригува.
— Питър е добър журналист — отбеляза Райм, сетне добави гордо: — Щяха да го номинират за „Пулицър“.
Уебли от Държавния и Пийбоди се спогледаха. След това се оттеглиха в единия край на празната чакалня и всеки извади мобилния си телефон.
— Господин Кван вече трябва да се качва — каза служителката от билетния контрол.
Накрая двамата федерални служители затвориха телефоните и след секунда Райм получи желания отговор. Уебли от Държавния се извъртя, без да каже дума, и тръгна намусен към главното фоайе.
— Чакай! — изкрещя Призрака. — Имаше сделка! Имахме сделка!
федералният служител продължи, без да се обръща, накъса писмото на Райм на парченца и без да спира, го хвърли в едно кошче.
Делрей каза на служителката на изхода да затваря вратата. Господин Кван щял да вземе друг полет.
Призрака се втренчи яростно в Райм, раменете му увиснаха — ясен знак, че се признава за победен. След миг обаче отчаянието му явно се уравновеси от надеждата за бъдещи победи; ян бе уравновесен от прилив на ин, както би казал Сони Ли. Трафикантът се обърна към Сакс и с вледеняваща усмивка изрече:
— Аз съм търпелив, Индао. Сигурен съм, че отново ще се срещнем. Найсин… Всяко нещо с времето си, всяко нещо с времето си.