— Сигурен съм — отвърна й той.
Тя седна на леглото и стисна ръката му. Сетне вдигна поглед към сокола скитник на прозореца. В бледата светлина лицето й бе като от портрет на Ян Вермер. Накрая той попита:
— Сакс, а ти сигурна ли си, че искаш това?
И кимна към папката върху близката масичка, съдържаща снимка на Пои и няколко документа.
Горният лист бе — озаглавен: „Молба за осиновяване“.
Тя го погледна. Очите й говореха, че е сигурна в решението си.
В кабинета на съдията Сакс се усмихна на Пои. Скъпоценното дете, която седеше на стола до нея и играеше с парцаленото си коте.
— Госпожице Сакс, това е доста необичаен случай на осиновяване, но предполагам, че вече го знаете.
Съдия Маргарет Бенсън-Уейлс, жена с порядъчно закръглени форми, седеше зад отчайващо очуканото си бюро в мрачната масивна сграда на Манхатънския граждански съд.
— Да, ваша чест.
Съдията се наведе и продължи:
— Мога да кажа само, че през последните два дни съм разговаряла с повече хора от щатските и градските социални служби, от кметството, полицията и ИНС, отколкото за цял месец. Кажете, полицай, откъде хилаво момиче като вас може да има толкова много връзки в този град?
— Имам късмет, предполагам.
— Вероятно не само — отбеляза съдията и отново зачете документите. — Чух доста ласкави неща за вас.
Очевидно Сакс също имаше добри гуанси. Връзките й се простираха от Фред Делрей и Лон Селито до Алън Коу, който не само че не загуби работата си, ами и зае мястото на предсрочно пенсиониралия се Харълд Пийбоди. За няколко дни купища листове, които се изписват при повечето случаи на осиновяване, бяха смлени и изхвърлени на боклука.
Съдията продължи:
— Вие несъмнено разбирате, че тук най-важно е благополучието на самото дете и че ако сметна, че условията не го удовлетворяват, няма да подпиша документите.
Пълната жена се държеше по същия добронамерен начин, по който и Линкълн Райм.
— Не бих желала друго, ваша чест.
Както много съдии, с които се беше срещала Сакс, Бенсън-Уейлс бе склонна да дава поучения. Тя се облегна назад и се обърна към присъстващите:
— Така, процедурата по осиновяване в щата Ню Йорк включва запознаване с възможностите и опита на кандидатите за отглеждане на деца и обикновено — тримесечен изпитателен период. Цяла сутрин преглеждах документите и докладите, говорих със социални служители и временния настойник, който се грижеше за момиченцето. Отзивите са добри, но това може да се промени по-бързо от падението на „Булс“ след напускането на Майкъл Джордан. Затова ето какво ще направя. Постановявам тримесечен пробен период на съжителство, след което случаят може да бъде преразгледан от социалните служби. След това, ако няма проблеми, ще постановя редовно осиновяване с тримесечен изпитателен срок. Как ви звучи това?
— Много добре, ваша чест.
Съдията огледа изпитателно лицето на Сакс. Сетне кимна. Натисна бутона на интеркома и нареди:
— Да влязат ищците.
След малко вратата на кабинета се отвори и Сам и Меймей Чан влязоха плахо. Зад тях се появи адвокатът им, китаец със светлосив костюм и вратовръзка с толкова предизвикателно червен цвят, че можеше да заема достойно място в гардероба на Фред Делрей.
Чан кимна на Сакс; тя се изправи и стисна ръката му, след което пое и дланта на жена му.
Очите на Меймей се разшириха. Сакс вдигна Пои и тя го прегърна пламенно.
— Господин и госпожа Чан, говорите ли английски? — попита съдията.
— Аз малко — отвърна Чан. — Жена ми не добре.
— Вие сте господин Син, нали? — обърна се съдията към адвоката.
— Да, ваша чест.
— Бихте ли влезли в ролята на преводач?
— Разбира се.
— Обикновено процесът по осиновяване в тази страна е доста сложен. На практика е невъзможно семейство с несигурен имигрантски статут да получи право за осиновяване.
Син преведе. Меймей кимна.
— Тук обаче сме изправени пред необичаен казус.
Син отново заговори отсечено на китайски. Сега и двамата съпрузи Чан кимнаха, но запазиха мълчание. Очите на Меймей просветнаха, дишането й се учести. Личеше си, че й се ще да се усмихне, но се сдържа.
— Имиграционните власти ме уведомиха, че сте подали молба за убежище и поради дисидентския ви статут в Китай такова вероятно ще ви бъде предоставено. Това доказва, че ще сте в състояние да осигурите стабилност в живота на детето. Както и фактът, че вие и синът ви, господин Чан, имате постоянна работа.
— Да, сър.
— „Госпожо“, не „сър“ — поправи го строго съдия Бенсън-Уейлс, която без съмнение не беше свикнала да повтаря по два пъти нарежданията си в съдебната зала.